В последно време книгите не са на мода. Дечицата (миличките те) заявяват: „АЗ не чета книги.” Браво на теб. Поздравявам те. Можеш да се гордееш със себе си. Но иначе по цял ден седи у фейсбук детето и пише колко му е скучно. Ако 12 хил. човека „харесат това” ще напише 15 млн. неща за себе си. Чудесна занимавка. Браво. Е поне ще се упражнява да натиска клавишите. Междувременно може да се моли да не хване тендовагинит на пръстите. Само че като не четат дечицата, това се отразява и на правописа им. А това ми е много болна тема. Ама много като ви казвам. Вече свикнах с „незнам”, но да беше само то. „Здравей те” – е, вие за спрежение на глагол не сте ли чували? Какво си мислите, че е това „те” – украса? Да, ама не. „Може те ли... ?” Да ви кажа – „неможе ме!” А и не искаме - с този правопис. „Съжеляваме за което.” Само че, драги ми дечица, думата идва от „съжаление”, а не от „съжеление”. Пишели „найстина” щото го четели така. Ама как ще го четеш така, бе? Ти знаеш ли как се чете, ако думата е с „й”. Аз не мога да си извия езика да го прочета. „Откъде” – пише се слято, колкото и невероятно да изглежда. Вярно – и аз го пишех отделно, ама след като три пъти проверявах как се пише, на четвъртия взех та го запомних. „Наи малко” - душицата ми сгрявате направо. Сигурно „по-принцип” пишете тиренца, ама сега как пък сте го пропуснали. И драги ми дечица, обяснения като „аз го знам, ама сега що го написах така да ме пита човек” или „писах го много късно и ми се спеше” са безметежно тъпи. Не пишете научен труд за остарели и непреводими думи в таджикистанския диалект от 2 в. пр. н. е., пишете на елементарен български език. Тя била „zavyr6ila bylgarska filologiq.” Е по какво да позная? По красивите ѝ очи? И тук навлизаме вече в другата ми любима (и болезнена) тема – писането на латиница. Във фейсбук поддържам страничка, където държа да се пише на кирилица. И веднага имаше хора, които да ми скочат. Това, че пишели на латиница, не ги правело по-малко българи. Какво ти пречи като си имаш хубава българска азбука да пишеш на нея. По-лесно и по-бързо било на латиница. А на мен как ми е по-лесно и по-бързо на кирилица? Защото съм свикнала. Ама били в чужбина. Ами хубаво. Има си кирилизатори. Ако наистина имаш желание – ще намериш начин. Не само да ми пускаш тъпи оправдания. В българската азбука няма ченгелчета, а още по-малко цифрички. Ако ще пишеш – „6тастлив с1м 4е с1м тук”, наистина по-добре напиши – “6tastliv s1m 4e s1m tuk.”
За препинателните знаци няма да говоря. Не знаеш къде да слагаш запетаи. Хубаво. Ама поне точки слагай. Щото на коментар от около десет реда (в още по-прекрасния случай – написан на латиница), в който няма нито една точка или запетая, почвам да губя смисъла на около третия ред.
Та да се върна на въпроса с книгите. Оправданието е, че в училище ги карали да четат насила и намразили книгитe. Тук бих сложила *FACEPALM*.
Ама литературата не се изчерпва с „Под игото”, „Война и мир” или „Основи на комунизма”. Има далеч други книжки, които биха ви представлявали интерес. И тогава, драги ми, ще знаете, че НЕ ЗНАМ се пише отделно… за разлика от НЕГРАМОТЕН.
Замислих се да направя група във Фейсбук – „Страницата на срама” и да слагам неграмотни писания, придружени със снимково доказателство, разбира се. Чудя се дали ще събера много почитатели.
Леки уточнения. Тъй като наближавам 30-те (колко страшно звучи), под „драги ми дечица” имам предвид всички под тази възраст. И понеже не обичам слагането под общ знаменател, да уточня, че все пак има и „драги дечица”, които пишат грамотно (и четат книжки). Ако сте от тях - поздравявам ви и ви стискам ръка.
`Айде със здраве.
Teddy