StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,097
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,615
   Точки: 2,657,874
   Съобщения: 157,624
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

За гълъбите и хората

            Стоях на спирката и чаках автобуса. Изведнъж погледът ми се спря на нещо интересно и аз онемях от действията на един гълъб. Гледах и си мислех за хората, които се оказаха за мен толкова различни и нищожни в този миг, че чак не можех да повярвам на очите си.
            Птицата кълвеше парче изсъхнала кифла с големина някъде пет сантиметра дължина, два ширина и един дебелина. Пристъпяше бавно, напето и след всяка трошица вдигаше гордо главица, сякаш беше господар на положението или имаше сила на великан. След малко долетя втори гълъб. Не ги различавах и не знаех кой е мъжки, кой женски, но в момента едва ли имаше значение, защото любопитството ми беше по-голямо, а те бяха заети с храната, а не с ухажване. Първата птица започна да кълве по-бързо и тъкмо да кажа, че е егоист, тя раздели с клюна си парчето на две равни части и се зае със своята половина, като не обръщаше внимание на другата птица, която започна да чопли от кифлата пред себе си.
            Явно гълъбите имаха много силно зрение, защото скоро долетя трети и застана до другите два. Е, бях сигурна, че ще настане борба и по силният ще прогони някого от тях. Да, ама не! Първата птица се оказа голям добряк и умник. Взе три трошици от храната, а после подхвърли през главата си парчето, което кълвеше на тази, чакащата. После втората хапна три пъти от своята част и я подхвърли на първата птица. Третата направи същото към втората... 
           Бях очарована. Та те действаха като по команда и си разделяха по равно това, което само едната беше намерила. Имах чувството, че сънувам. Замислих се и ги сравних с хората. Едва ли щяха да постъпят така! Борбата за кокала и властта при нас беше голяма. Не признавахме нито приятели, нито роднини и гледаме да имаме повече от другите пък било то ядене, пиене, дрехи, коли или къщи. При гълъбите явно нямаше тая мания и суета. На тях им трябваха няколко трохи, за да оцелеят. Чувала съм, че са и верни на любимите си до края на живота си, което при хората също го нямаше. Въпрос на род, на семейство, на чест ли беше или нещо наследствено? Едва ли! Тук нещата бяха необясними като неписани закони и правила или възпитание на поколенията, но можеха да служат за пример на държание и начин на живот...
           Долетя още един гълъб. За съжаление точно в този момент пристигна автобусът ми и аз се качих в него. Въобще не се замислих. Бях сигурна, че птиците ще намерят начин да дадат от кифлата и на него, защото и той душа носеше, а с един или два залъка, едва ли щяха да умрат от глад, нито щяха да ги носят в гроба си. Оказа се, че ние хората сме нищожни същества и нищо, че се смятаме за най-висшите създания на този свят, по съзнание просто не можем да стъпим дори на една перушина от гълъб...

Рая Вид, 09.05.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2014-05-09
прочитания: 201
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход