StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,123
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,597
   Точки: 2,662,421
   Съобщения: 155,469
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Водата на Сътворението

„Простотата в мислите и чистотата на ума копаят дълбок кладенец и от сърцето бликва водата на Сътворението!“- казано на Дядо от Бог
       
       
-Събуди се, калпазанка такава!- рече дядо и ми дръпна завивката- Хайде, ставай, че пропея трети петли!
-Ох, бе дядо, спи ми се! -завих се през глава и продължавам да сънувам, че се люлея на красиво оплетена люлка от нишки  златна корда. Люлея се и се смея, а от небето капят капчици и ухаят на рози. 
-Диме, ставай, дедо, що Слънцето, взе да прежуря, а сеното чека ние да го приберем!
-На мен не ми трябва сено, сено не ям! 
-Ама, млеко пиеш и месо хапваш!- каза дядо и ме щипна по ушите.
Той никога не ми се караше, дори когато му отвръщах троснато. Правеше се на сърдит, но в очите му, пак си блещукаха две слънца. Очи, като кехлибари и никога не помътняваха. Обичта, която искреше от там, ме обвиваше като топла мантия.
Изтърколих се от леглото нацупена и за да го дразня започнах да се чеша.
-Що се дръгнеш бре, да не са те яли бълхите? Комай, си спала при лисиците! Да те водим на диреците, да те изчешат!- и хвърли дрехите ми в скута, правейки знак с очи, да се обличам и много-много да не хитрувам.
Този ден от рано започнаха житейските уроци на дядо.
-Димитрино, я ела тука! Вземи тоя боб, измий го хубаво и го остави да се накисне, додето сме на полето. Бръкни в долапа, там долу има тенджери.
Изненадах се от подредеността и чистотата вътре в старият шкаф, сякаш баба е чистила и подреждала до преди малко, а не е, защото вече пет години изминаха от както отиде при Дядо Боже. Насълзиха ми се очите и затрепериха устните.
-Диме, що плачеш?- дръпнах се бързо и изтрих сълзите, за да не го натъжавам и него. 
-Нищо, деде, нищо!- опитах да приспя бдителността му и глезено го нарекох „деде". А той се разтопи от нежност и каза:
-Знам те тебе аз, ти си глезанка- калпазанка!
Започнах да мия боба, а някой от зърната бяха гнили и се изсипаха в канала.
-Е, на, видели ги тия зърна, ка' сами си отиват у канала,  
те така е, като дойде водата, всичко изчиства.
-Каква е тази „ вода“ бе дядо?- смеех се аз и го имитирах с поклащане на глава.
-Ех, Диме, туй е само пример, а то може за много работи да сравняваш!
-Дядо, а защо, когато човек е добре, всички по него се лепят, а ако е зле, всички бягат?
–Та да, не прихванат от него!- каза с тъжен глас дядо.
-Не е справедливо!-възнегодувах аз.
-Може да не е, а може и да е! Бог знае! 
-Искаш да кажеш, че злото идва, за да накара човека да се поправи, а не да го съсипе, така ли?! Хм! Трудно е да го разбера!  
-Сега си малка и не го разбираш, но когато пораснеш, ще го разбереш. Мъдрият е казал : „Всичкото зло е за добро!“
Хайде да си не бъбрим само, като дървени философи, ами да се хващаме на работа!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2019-07-04
прочитания: 48
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход