StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,009
   Съобщения: 155,719
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Виж ме!!!

Самотен съм! В моменти като този се чувствам напълно ненужен. Защо съм роден, щом никой не ме забелязва. Може би нещо в мен отблъсква хората. Ех, да имаше кой да ме направи по-хубав, макар да казват, че красотата е в очите на гледащия. Ало, момчето с качулката, тук съм, не ме подминавай сякаш не съществувам. Отмина! Жалко, можех толкова неща да му разкажа. Видял съм много свят и навремето знаех всичко за всеки. В едни далечни години, когато млякото беше от крава, децата от бащите си, а майките повече домакини, отколкото сега. Макар тогава да се живееше бедно, учениците помнеха как се разгръщат страниците на книга и най-вече четяха, за да знаят, а не за оценки, които после ги пращат на борсата за безработни висшисти. Hubavi vremena bqha, nqma6e emotikoni za rojden den, pregradki po radioto4kata, svine i goveda po stadionite, tikvеnitsi i drugi na4elo na darjavata na plod4etata, koito gi qdat do den dne6en s neposilni danatsi, za6toto sa vnos ot 4ujbina, sqka6 nqmame nai-plodorodnata zemq na sveta I nai-kradlivata sgan i tuk. Мамка й, латиница, пак се е включила. Лицата под осемнайсет да не четат й-то, че обикновено буквоядството обръща каруцата при онези от (СЕР)СЕМ и други важни институции, вземащи пари за нищо като всички буболечки, докопали се до едно топличко място в едни слънчеви кабинети, за които плащаме ние – бедните трудещи се. А, това момиче ще спре. Сигурен съм. Носи очила, чанта, която сигурно е пълна с много учебници и има чадър. Навярно е много умна, щом е погледнала какво е времето навън преди да излезе. Не уцели! И тя ме подмина като борче. Трябва да ме украсят с нещо. Това не може вече да продължава. Травмиран съм и ще взема сам да си изкормя вътрешностите, които, уви, стават все по-малко. Ами то така половината страна ще стане безработна. Къде ма, како? Такъв голям отвор са ми сложили, а ти не уцели. А, ето ги от „Чистота“-та! Май само те никога няма да станат безработни, като гледам планините от боклук край мен. Не е лесно да си кошче в тези времена, друго си беше, когато нямаше „Да изчистим Бълхария за един ден“, разделно събиране и други простотии, които се правеха ежедневно, макар и насилствено. Айде, чао! Отивам да си направя харакири (да не се бърка с дайкири) за да възкръсна утре с нови надежди, че силата ще бъде с мен, за да ви изтърпя отново студенти, инженери, прависти, поети, доктори и всякаква мърлява паплач!!! Веселин Веселинов Самотен съм! В моменти като този се чувствам напълно ненужен. Защо съм роден, щом никой не ме забелязва. Може би нещо в мен отблъсква хората. Ех, да имаше кой да ме направи по-хубав, макар да казват, че красотата е в очите на гледащия. Ало, момчето с качулката, тук съм, не ме подминавай сякаш не съществувам. Отмина! Жалко, можех толкова неща да му разкажа. Видял съм много свят и навремето знаех всичко за всеки. В едни далечни години, когато млякото беше от крава, децата от бащите си, а майките повече домакини, отколкото сега. Макар тогава да се живееше бедно, учениците помнеха как се разгръщат страниците на книга и най- вече четяха, за да знаят, а не за оценки, които после ги пращат на борсата за безработни висшисти. Hubavi vremena bqha, nqma6e emotikoni za rojden den, pregradki po radioto4kata, svine i goveda po stadionite, tikvеnitsi i drugi na4elo na darjavata na plod4etata, koito gi qdat do den dne6en s neposilni danatsi, za6toto sa vnos ot 4ujbina, sqka6 nqmame nai-plodorodnata zemq na sveta I nai-kradlivata sgan i tuk. Мамка й, латиница, пак се е включила. Лицата под осемнайсет да не четат й-то, че обикновено буквоядството обръща каруцата при онези от (СЕР)СЕМ и други важни институции, вземащи пари за нищо като всички буболечки, докопали се до едно топличко място в едни слънчеви кабинети, за които плащаме ние – бедните трудещи се. А, това момиче ще спре. Сигурен съм. Носи очила, чанта, която сигурно е пълна с много учебници и има чадър. Навярно е много умна, щом е погледнала какво е времето навън преди да излезе. Не уцели! И тя ме подмина като борче. Трябва да ме украсят с нещо. Това не може вече да продължава. Травмиран съм и ще взема сам да си изкормя вътрешностите, които, уви, стават все по-малко. Ами то така половината страна ще стане безработна. Къде ма, како? Такъв голям отвор са ми сложили, а ти не уцели. А, ето ги от „Чистота“-та! Май само те никога няма да станат безработни, като гледам планините от боклук край мен. Не е лесно да си кошче в тези времена, друго си беше, когато нямаше „Да изчистим Бълхария за един ден“, разделно събиране и други простотии, които се правеха ежедневно, макар и насилствено. Айде, чао! Отивам да си направя харакири (да не се бърка с дайкири) за да възкръсна утре с нови надежди, че силата ще бъде с мен, за да ви изтърпя отново студенти, инженери, прависти, поети, доктори и всякаква мърлява паплач!!! 
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2014-12-24
прочитания: 312
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход