Все за белия лист говоря, че ме успокоява когато нещо ми тежи и ми е преседнало в гърлото, но сега не е така. Сядам и пиша ред подир ред, но нещо не е наред. И сега какво...? Да продължавам ли...? И какво да напиша? Например: Парите пак не стигат (Е и, какво от това - те никога не стигат) или пък: Пак се скарах с моя мъж (Е и, и кво - та ние все се караме). Оф, пак се оплаквам... ама така си е.
Ех този белия лист ако можеше да говори, сигурно щеше и изказаните думи да предаде (а не само да ги показва).
Ех, ако понякога вместо да си изливам душата в белия лист, един човек (например моя мъж) ме беше изслушал поне веднъж, си мисля, че нямаше  да стигна до този бял лист.
Ама така е устроен живота - щастлив или нещастен, когато ти е кеф да драснеш някой ред на белия лист.