StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,383
   Потребители: 12,378
   Автори: 4,012
   Коментари: 319,011
   Точки: 2,650,211
   Съобщения: 154,446
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,744

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Въпроси и отговори

Стигнахме до морето, гледахме луната, звездите, потопихме се в тази далечина, която нямаше край. Седнахме на една пейка, всички бяха навели глави, само Винченцо гледаше към момъка и рече:
-Джери, бих искал да те попитам нещо?
-Да, кажи Винченцо!
-Защо се разплака, когато кучето остана в селото?
-Защото, аз съм неговият стопанин...Стана ми мъчно, че не го хранех, не му обръщах внимание, всякаш го нямаше...Но истината е, че си нямам никого, нямам приятели, само покрив над главата. Но виждаш ли, кучето доведе вас!
Всички се изправиха и Анди каза: Не си сам, имаш нас, дори кучето мисля, че те чака у дома! Разплакан, Джери погледна към всички и с усмивка на лице, погледна  към небето...След миг каза, връщам се у дома! И ние идваме с теб, рече Винченцо. Всички се запътихме обратно към селото, развълнувани...Почти стигнахме до домът му и изведнъж, едно куче залая. Беше огромно, с огромни очи...Спусна се към Джери за да го ухапе, но насреща се появи неговото куче. Започнаха да се хапят и всички бяха сигурни, че огромното ще победи. Джери, хвърли един камък и с омраза погледна голямото, то закимтя и си тръгна. Неговият приятел се хвърли върху него и започна, да го лиже. Всички се радвахме на гледката и си казахме: От днес започваме, нов живот!

Край

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2020-01-14
прочитания: 28
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход