Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали. Чакалите са винаги там , където вълчото племе е на изчезване.  
   Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтребван. За него се говори с омраза, с трепет и страх, но никога с презрение и погнуса. Той е силен – а човекът изпитва култ към силата, той много често е единак – а човек цени винаги индивидуализма, ако и да се свени да го признава, вълкът е бунтар като човека - винаги се бунтува и винаги има против какво.
   Вълкът е мразен така, както се мрази силния противник, за разлика от чакала, който е презиран. Където е вълкът – там има свежа, прясна кръв, където е чакалът – мирише на мърша.
    В легендите и приказките на човека се възправя страховито фигурата на вълка.
    Понякога той е осмиван и представян като глупав, но и тогава се усеща страхо-
почитанието на човека към него. И въпреки страха, и въпреки омразата, и въпреки подигравката към вълка, човекът не се срамува да вземе за себе си имената Курт, Волф, Уулф, Вълко, Вълкана, Волков...и гордо му звучат тези имена, а всичките те значат вълк.  Като че ли омраза и любов вървят заедно – една често срещана житейска ситуация.
   И още- не ценим ли особено много онези кучета, които обозначаваме най-общо с термина „вълча порода“? Защото би ли имал човекът един от най-верните си другари, кучето, ако не съществуваше вълкът – неговия прародител? Само поради този факт – уважение и милост за вълка!
   Та ти ли си човече, този, който ще каже – ето това е вредно живо същество в природата.
   Ти ли, човеко, ще можеш да измериш безпристрастно кой каква вреда нанася на майката земя? Ти ли!? Нека не задаваме тези въпроси, не, нека не ги задаваме...
Защото ще трябва и да се отговаря, мили човече.