uFeel.me
Увлечение
Автор: elenasim1,  11 юли 2013 г. в 10:34 ч.
прочити: 227

Повече от година разделяхме един и същи покрив. Разбира се в различни апартаменти, но пътищата ни често се пресичаха. Не можех да я погледна в очите, но тялото ми ме издаваше.
Всеки път учтиво ме поздравяваше гледайки ме право в очите, а аз свеждах засрамено глава. На няколко пъти се опитах да отговоря на поздрава, но думите спираха на гърлото ми.
Използвах стълбите, защото се страхувах от близък контакт в затворено помещение, като асансьора.
Чувствах я, когато тръгваше на някъде. Вятърът си играеше с косите и\', разпилявайки нежният и\' аромат.
Кръвта ми бушуваше. Исках повече отколкото можех да получа.
В сутришните часове можех да я открия сама и да изразя всичко, което терзаеше мислите ми.
Но сякаш щях да омърся онази невинност, която притежаваше. Усмивката и\' когато играеше на гоненица с вятъра.
Очите и\' когато слушаше тъжна музика.
Ръцете и\' когато галеше по бузките малко дете.
Запалих мотора и се отправих към плажа.
Скоростта спираше действията в мен, за това се оставих на нея.
В далечината различих силует, който се движеше по пясъка.
Искаше ми се да бъда сам, но не извадих късмет.
Някоя сродна душа вървеше с надежда да се отърве от тежащите мисли.
Защо ли имаше нещо познато в този силует?
Когато я зърнах от близо разбрах, тя никога няма да е моя.
В очите и\' пътуваше време в което аз никога не съм присъствал.
Невъзможно е да изтриеш от сърцето на някой онова което е живо...
А моето, моето беше просто увлечение...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me