uFeel.me
Тя
Автор: malcho,  13 август 2012 г. в 17:30 ч.
прочити: 235
„Искаш ли да ти изсвиря нещо?” – Това бяха първите й думи, когато влязох в къщата. Кимнах и седнах на стола стола до пианото. Тя седна до мен и бавно вдигна дървения надран капак. Пое си 2 пъти дълбоко въздух – винаги правеше така, преди да се докосне до клавиатурата на инструмента. Погали клавишите, погледна ме с онзи дълбок, изразителен поглед и засвири. Чувах я да свири всеки ден, все едни и същи неща. Тя мразеше да експериментира, а всеки път, когато и намеквах да пробва нещо ново затръшваше капака на пианото силно и излизаше от стаята тихомълком.
        Но не, не и този път. Тоновете ми бяха напълно непознати – нещо коренно различно. Започна с нежен минор, затворих очи и започнах да мисля за детството ми.
        Първият ми спомен е от едно лято при баба. Бяхме на полето, баба помагаше на дядо, а аз седях и си играех с 2 пръчки в каруцата. Едната пръчка беше тънка, елегантна и ми напомняше на жена. Другата беше по-дълга, по-здрава. Реших, че те ще бъдат семейство. Мъжът се прибираше всеки ден от работа и заварваше жената в кухнята готвейки му любимата гозба – листа с цветенца.
        Тогава дядо дойде и ме попита какво правя. Разказах му за моето измислено семейство, а той грабна пръчките, развали моята кухня и съсипа гозбата. Каза, че вече съм голям мъж и не може да си играя на женски игрички. Дядо винаги казваше, че аз никога няма да бъда истински мъж. Мразех да се бия или да стрелям с пушка. Обичах мирните игри, тези в които има мечти, логика и най-вече – усмивки.
        Мелодията, която тя свиреше стана по-настойчива. Нов спомен изплува в съзнанието ми. Бях на 9 години и отивах училище, когато едно момче спря срещу мен и ме удари. Не знаех как да реагирам, за това направих както ме беше учил дядо – ударих го със всичка сила. Момчето падна на асфалта, а от главата му бликна алена кръв. Една жена на отсрещния тротоар изпищя. Момчето не помръдна. Знаех , че съм направил нещо ужасно, за това постъпих както дядо, когато удари уби онова куче – обърнах се и си тръгнах.
        Тя засвири по-бавно, нотите станаха близки една до друга. Сетих се за денят, в който я видях за първи път. Бях с приятелите си в парка. Тя седеше на отсрещната пейка и само ми се усмихваше. Усетих погледа й върху мен, пареше ме. Очите и бяха толкова прекрасни, усмивката – искряща като луната, косата – мека като коприна, а стойката й – грациозна като на котка, готова да нападне жертвата си. Аз се изправих, отидох при нея и казах, че е красива. После се обърнах и си тръгнах.
        Внезапно звуците станаха мажорни, силни и здрави като непоклатима крепост. Това ми напомни за най-щастливия ден в живота ми. Тя беше облечена в бяла копринена рокля, която стоеше като нарисувана върху тялото й. Стоях пред олтара и я гледах в очите. Изглеждаше толкова сигурна, непоколебима, красива.. Помня момента, в който каза „Заклевам се!”. Гледаше ме с обожание, очакване, радост, надежда. Бях готов да обърна света за нейната усмивка. Обичах я!
        Нежният край ме върна в реалността. Не знаех какво да кажа. Нямах думи, с които да опиша това което изпитвах. Не, това не беше желание, не беше любов, не беше радост.
        Тогава дойде момента, в който разбрах какво представлява обожанието. Сякаш не гравитацията ме държеше на земята – беше Тя. Жената на моите сънища, моите мисли, моите чувства. Жената на моя живот. 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me