StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,690
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,208
   Точки: 2,645,558
   Съобщения: 154,718
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ти рисуваш, аз гледам и преживявам

Беше хванала четката така сякаш никога преди това не се бе изправяла срещу бялото платно, леко намачкано в левия си долен край. Ръката й едва доловимо потрепваше. Устните й стояха разделени една от друга. Бяха изсъхнали. Сезонът се сменяше. Снегът се стопи, но сухият вятър навън все още напомняше за студените дни, които се изнизаха покрай нея, докато тя се опитваше да нарисува последната и може би най-важна картина в живота си. Тази на своето битие.
Направи две крачки назад, опитвайки се да фокусира центъра на празния лист хартия, но измачканият му долен край караше погледът й да се измества встрани, а клепачите й непослушно да се затварят и отварят все по-бързо и неритмично. Появиха се сълзи. Тя уверено ги избърса. Докосна устните си и с учудване разбра, че те са по-влажни от всякога. Влагата избиваше не само от вторачените й очи. Остави четката на голия студен под и влезе в банята.
Не след дълго тя отново стоеше пред белия лист хартия. Пристъпи две крачки назад, но това още повече привлече вниманието й към несъвършения долен ляв ъгъл на платното. Четката очакваше своя върховен миг, който да осмисли направата й, легнала на пода, предусещаща лекия допир на съвършената плът, обвила тази лесно ранима невидима същност, каквато бе тази на художничката. Ръката й отново потрепери. Този път по-неуверена и по-безидейна. В главата й се въртеше мисълта за този грозен измачкан долен ляв ъгъл на платното. Чудеше се какво ли щеше да излезе от тази картина, след като тя самата нямаше представа какво ще рисува. Можеше ли да се получи перфектната картина, след като дори непокътнато бялото платно бе толкова несъвършено и погрознено от намачканите си краища? Как да сътвори образ, форма, цвят? Този съперник, това бяло платно стоеше пред нея, изправено и чисто, но сякаш нарочно деформирано, за да й докаже, че то е важното в случая. То беше основата. То беше хамалинът, който щеше да носи на гърба си нейното произведение. Никой нямаше да го забележи. Цялата му чистота и белота щеше да се превърне в една неразбираема палитра от цветове, преплетени един в друг, объркани. Единствено измачканият му долен ляв край привличаше вниманието й. Тази несъвършеност бе нещото, което успя да я разплаче. Нещото, заради което тя не предприемаше своя поход към покоряването на собствената си същност. Как можеше една картина да бъде идеална, след като самото платно бе толкова различно от всички други? За да нарисува живота си, тя трябваше да удави неговата белота в разноцветните идеи на човешкото съзнание.
Неусетно тя потопи четката в синята боя и с почти затворени очи направи първата крачка. След синьото последва червено, зелено, розово. Неувереността изчезна. След всеки нов контакт с платното, ръката й повече и повече се приближаваше към долния ляв ъгъл. Той все още напомняше за първоначалния облик на платното - чисто, бяло, истинско, неосквернено. Макар и забележимо намачкан този край на листа бе неговата същност. Неговото съзнание, неговото истинско усещане за това какво представлява то и за какво е отредено да съществува. Този дефект го караше да се чувства неповторимо.
Тя и платното се сляха в едно. Не й бе нужно огледало, за да успее да съзре себе си в този долен ляв ъгъл. Останалото - цветът, бе нейната преграда, разделяща я от истинността на сменящите се сезони, неподвижните звезди и неуловимите цветове на цъфналите растения, носени от сухия вятър. Нещо трябваше да я предпази от силата на естественото. То бе толкова могъщо. Историята се прекланяше пред него. Всички цветове на дъгата рано или късно се събираха в своя естествен първоизточник - белотата.
Тя постави уморената четка обратно на пода и направи две крачки назад. Погледът й търсеше центъра. Центърът на цялата тази глупост, наречена смисъл. Центърът, определящ разстоянието от сърцевината до крайните граници на бялото и цветното. Центърът на онзи намачкан долен ляв край на платното, в който тя позна себе си.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2009-02-03
прочитания: 305
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход