Хубаво е, когато си хлапе, но в един момент започваш да растеш!

Влизаш бясно в пубертета и хормонът бушува из сърцето!

Понякога беснееш и крещиш, но в следващия миг се чувстваш идеално.

Казваш си: ”Нали съм в пубертета, то си е нормално!”.

Но тази фаза на двубоя бързо преминава,

вече си голям човек, решаваш да се задомяваш.

Търсиш половинката си в живота, но все не намираш,

всички нормални са се изпокрили.

Или пък от Червената книга са защитени,

никой не иска да се жени!

За това за момент спираш търсенето на обекта.

Със спомени се връщаш в пубертета.

Но в един нормален работен ден зад бюрото,

пишейки стихове за любовната мъка, на лаптопа

и проклинайки студът в човешките сърца...

Вратата се отвори,

Човекът зад бюрото подскочи!

Зачуди се, стресна се, запита се:

„Какво става с тази врата?”

Само след минута разбра.

Всичко беше наред с онази врата, просто бе пуснала вътре при нея любовта.

Тя се усмихна, каза  „Добър ден!”

Помисли си: ”Търсенето на обекта, прекратено!”

Няма го ранното детство, нито пък шантавия пубертет,

има ги само обичта и любовта, които карат човек да гледа напред!

Животът е тежък, но си заслужава да се живее!!!