StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,163
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,133
   Точки: 2,670,154
   Съобщения: 184,146
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тайното вълшебство на пеперудените феи

"Понякога странни вълшебства ни омагьосват и не разбираме, кога са ни напуснали близки хора. Може би така е по-добре ..."

- Поли! Спиш ли, Поли? Събуди се! Трябва да ти кажа нещо важно!    Малката пеперудена фея пърхаше с крила и подръпваше златните къдрици на спящото момиченце. Имаше да и казва толкова неща, а тя спеше непробудно. Уморена и обезсърчена феята направи последен опит, кацайки на върха на малкото детско носле. Поли потри нолсе с ръчички и отвори очи. Бе сънувала чудноват сън. В съня си тя спеше, а една малка пеперудена фея се опитваше да я събуди. Искаше да и каже нещо. Но щом Поли отвори очи феята бе изчезнала. И сега когато се събуди от феята нямаше и следа. Само няколко слънчеви зайчета подскачаха по завивката ѝ и нещо си шушукаха. Хмм, какво ли толкова имаше да ѝ казва тази малка пеперудена фея? Тази мисъл не напусна малката главица, дори след като си изми очичките и зъбките и изприпка в кухнята, където я очакваха топлите мекички на баба. През целия ден не спираше да мисли за съня си. Пеперудените феи не се опитват да будят малки деца току-така. Ще трябва да е нещо важно. По принцип те се забавляваха, като дърпат вечер клепките на децата, които не искат да заспят, а не се опитваха да ги събудят. Знаеше го със сигурност, нали тате и бе разказвал много за тях. Но тази вечер нямаше да заспи докато не разбере какво има да и казва приказното създание. Бе го решила твърдо. И когато Слънчо се спусна в леглото си от звезден прашец, Поли запона да се подготвя за чакането на пеперудената фея. Изпи си какаото, както правеше всяко нормално дете, което тайно се готвеше да не заспива. Послушно си изми зъбките и ръчичките без да се налага баба да и напомня. Да, всички деца са послушни, когато трябва да направят нещо важно, защото не им се искаше да ги прекъсват с глупави увещания. А, да чакаш пеперудените феи си е сериозна работа. Те трудно се забелязваха и умело се промъкваха в момента когато най-много ти се доспива. Ако не успееш да издържиш, хоп!, и изпускаш мига когато се появяха. Трябваше да си нащрек! Поли умишлено не загаси малката нощна лампичка на детското си шкафче. Светлината щеше да и помогне да издържи по дълго време. По принцип щом щракнеше копчето и веднага заспиваше. А тази вечер не трябваше.
 - Хайде, Поли! Време е за сън. - надникна баба през вратата - Ако не се наспиш утре няма да можеш да видиш танца на слънчевите зайчета. Нали знаеш, че те само рано сутрин подскачат.
 - Заспивам, баби. Но ще оставя лампичката да свети, за да не би някоя пеперудена фея да обърка стаите и да дойде при теб. А ти не си лягаш толкова рано и може да заспиш на стола пред телевизора.
 - Добре, но заспивай, защото след малко пак ще проверя. 
 Баба ѝ не затвори вратата докрай, което означаваше, че наистина ще надникне пак. Поли затвори очички само за да я успокои. Но когато я чу да се отдалечава побърза да ги отвори преди пеперудените феи да са дошли. Постоя така с отворени очички доста време. Хм, баба защо не се връщаше? Тя винаги се връщаше да провери дали Поли е заспала. Малкото момиченце се услуша, но не я чу. Уфф, сигурно наистина пеперудените феи са я приспали пред телевизора. Малкото момиченце тихо стана от леглото и като се стараеше да не вдига много шум слезе да надникне в дневната. Мдааа, точно и така беше станало, както си бе помислила. От опит знаеше, че баба и трудно се събуждаше. Нали когато задрямваше следобяд колкото и шумно да си играеше Поли тя не се будеше. Затова само взе мекото плетено одеало и я зави внимателно, а после изключи телевизора от дистанционното. Нека си спи в стария люлеещ стол. Поли знаеш колко е удобен от собствен опит. Като малка често бе заспивала в него. След като се убеди, че всичко е наред и пеперудените феи ще са доволни, малкото момиченце се качи в стаята си, пъхна се под завивките и доволно заспа. Странни същества са това пеперудените феи. Винаги идват без да ги усетиш. Тази нощ Поли не сънува нищичко. Спа непробудно и толкова дълго, че слънчевите зайчета се умориха да я чакат. Събуди я топлата прегръдка на мама. 
 - Милото ми, момиченце.
 Хубаво, де. Поли знаеше, че днес ще идват с тате да си я вземат. А и мама винаги я гушкаше сутрин. Но защо тази сутрин изглеждаше някак тъжна и в крайчеца на очичките и прозираха чудни бисерни сълзички. 
 - Добро утро, мамо. Защо плачеш?
 - Ааа, нищо, нищо миличка. Просто много ми липсваше.
 Имаше нещо съмнително. И друг път бе прекарвала уикенда на село при баба и мама винаги я гушкаше с обич, когато дойдеше да я прибере, но винаги бе в добро настроение и я гъделичкаше, а не както сега.
  - Хайде да се обличаме и да вървим. Тате ни чака отвън в колата. 
  Когато вече бяха готови Поли изприпка надолу. 
 - Само да кажа довиждане на баба!
 - Почакай миличка. Баба я няма. Хайде да вървим.
 - Че къде е? Снощи я оставих да спи на люлеещия стол пред телевизора. Вече трябва да се е събудила и да е приготвила закуската. 
  Едва сега Поли осъзна, че тази сутрин не се носеше познатия аромат на пържени филийки или мекички, с който бе свикнала да се буди. В този миг и се стори, че една малка пеперудена фея излетя през вратата. Забравила мисълта си за липсващата закуска, малкото момиченце хукна след нея. Искаше да я попита къде се е забързала толкоз и защо снощи не дойде. Навън обаче я посрещнаха силните ръце на тате. 
 - Как е моята малка принцеса? Май си се успала днес.
 - Не съм се успала! Е, може малко... Нали снощи трябваше да завия баба и да и угася телевизора, защото бе заспала на стола. Ама тя къде е сега? Няма ли да ме изпрати?
 - О, златце мое! Баба се е успала и тя днес. Хайде да вървим. Имам да ти показвам нещо важно. Една пеперудена фея ми каза за него. 
 Ахааа, ето защо не е дошла снощи! Малката закачливка е отишла при тате! 
 - Хайде да вървим! Искам да видя какво толкова ти е показала, тази хитруша.
  Колата се отдалечаваше, а Поли гледаше през стъклото да не би баба да излезе и да помаха за довиждане. Е, не се показа. Явно пеперудените феи доста са си поиграли с нея снощи и сега тя още не може да се събуди...

Нехайко

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2017-10-31
прочитания: 288
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход