StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,155
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,692
   Точки: 2,662,679
   Съобщения: 156,395
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Търсачът

Нощта, се плъзна по клоните на заспиващите дървета. Погледна в гнездата на птиците и затвори очите им. Притихна и вятърът.
Единствено реката остана будна и тихичко заразказва истории на малките мидички, които предизвикват благост и умиление в нея, с жадните си за знание очички.
Една от мидичките, след известно време я попита:
-Какво беше онова, което светеше?
-Слънцето!- прошепна реката.
-А, защо, Слънцето свети?-  продължи с въпросите си мидичката.
-„За-що Слън-цето све-ти?“- заповтаря на срички реката, но не можа да отговори. Дори на нея мъдрата не ѝ бе, идвало на ума, да си зададе този въпрос. Това малкото, така я изненада. Разлюля водите си и с риск да наруши спокойствието на всички твари, плисна вълнички по камъните и събуди вятърът.
-Извини ме, че те събуждам!
-Какво?- изхриптя той.
-Защо, свети Слънцето?- засрамена попита реката.
Вятърът, също не можа да отговори, присви устни и се зачуди. След миг изсвири в тъмното с медната си свирка. Звукът се понесе надалеч. Ехтеше през гори и планини, и стигна чак до Великият Океан, за да го попита:
„Защо свети Слънцето?“
„Хм, никой до сега, не е задавал този въпрос! Родил се някой, който макар сега да изглежда малък и невеж, ще се превърне във великият търсач на истината!“- развълнува се мъдрият Океан.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2019-06-08
прочитания: 59
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход