Спиш ли? Или тъгата

е притворила очите ти.

Плачеш ли? Или болката

излиза от душата ти.

Лудост е! А мислите са разпиляни,

пръснати са в мрак и тъмнина.

Искам да е като в зима,

снежинките бели да се стапят върху мен

И всяка ледена капка да изгаря

по една болка в душата ми.

Тогава ще почувствам облекчение

в света на нашето мъчение!