- Това е унизително – казаха нарцисите в един глас – нашият магазин е най-хубавият в ... в ... – искаше им се да кажат в целия свят, но бяха толкова възмутени, че успяха да кажат само – в града.

-  Така е – казаха авторитетно от висотата на своето цветно величие също в един глас герберите.

-  Ами ... – включиха се и розите, не толкова категорично, защото нещо в една от тях ги накара да спрат.

- Ние сме дошли чак от Холандия – продължиха нарцисите - всички сме еднакви, цветовете, дръжките, даже и листенцатата ни са разположени по един и същ начин.

- Така е – потвърдиха герберите – и споглеждайки се, се насладиха на своята еднаквост.

- Ами ... – беше съгласието на розите.

- ... а тази женица до нас ... с кошница и ... пфу ... горски цветя ... - почти нечленоразделно изливаха възмущението си нарцисите.

Хванати за ръце, пред женицата се спряха момиче и момче. Момчето купи букетче, подари го с целувка на момичето и смеейки се продължиха.

- Ама ... – всички бяха втрещени от неуважението им –
и нарцисите, и герберите, и розите – почти, защото една от тях, може би  заради някой забравен, непроменен ген, гледайки тъжно след влюбените, откъсна едно от листенцата си и го пусна на вятъра с надеждата, че ще ги настигне ...