Каквото и да правя, все е грешка.
Не помня вече верен ход.
И като стара, развалена въртележка,
въртя се в кръг... Какъв живот!

Съдбата тихичко си ме нарочи.
И не че е от женски род,
но все пътеки странни сочи,
до забранения от господ, плод.

Изкуството - \"свободно падане\",
усъвършенствах в занаят.
А гравитацията задължително,
във постоянен спътник, брат.

След всяко следващо пропадане,
си казвах - Вече няма накъде!
През всичките етажи адови,
преминах, без това да спре.


То вече няма за кога да спирам.
Обърнал гръб на всеки рай,
в посока вярна се превръщам
едва... от другият и край.