Изскърцването на вратата за миг ме стресна и помислих, че ще те събудя, а всъщност неканена дойдох над сънят ти да бдя. С тихата си стъпка продължих, на леглото ти бавно приседнах и погалих нежно клепачите затворени. Приведох се над теб да почувствам дъхът ти, за да усетя колко близо си до мен. По леката усмивка разбрах - сънят ти е спокоен и надявах се в него да съм и аз. Размърдвайки се леко, помислих че смутих спокойствието ти тайно - не исках да узнаеш за среднощната ни среща, породена от необмислената ми постъпка.
Всяка нощ обмислям обяснението, което ще трябва да ти дам, ако случайно се събудиш, но обяснение разумно нямам и до днес. Очите ми напълниха се със сълзи и едва сдържах отронената си сълза. Вдишах дълбоко и понечих да стана, но тогава ръката ти ме хвана и изпуснах стон, погледнах те уплашено и не знаех какво да ти кажа, но не беше необходимо - ти ме придърпа към себе си, избърса сълзите ми, целуна ме нежно и пламенно, обгърна ме с топлите си ръце и ме покани да осъмна с теб!