Будя се понякога от сън, късно нощем в тъмнината,

странно място обитавал, връщам се преди зората.

И донасям в мислите си звук, спомням си за чудесата,

от свят  магически без студ, дето е родена и душата.

Привкус непознат на кехлибар, носят в мене сетивата

и лъчи, огряващи палати, приключения отвъд Земята...

Смътен спомен от златни дворци, отразяващи Луната

и пейзаж с висящи градове, реещи се вечно в синевата.

Помня също как летя,  редом с мен лети и свободата,

а под мен личи искрящ светът, на мечтите и на красотата.

Там лъжата е табу, също болката, страданието, самотата,

злото е забравен и далечен мит, а смъртта картина на стената...

Връщам се след приключението променен, знам аз истината,

добротата е начало на света, съществува нейде там страна на чудесата.

Моля се светът да стане място по-добро, за всички нас – децата на Земята

и сънят от мястото „едно“ да пребъде, побеждавайки  и лошото и тъмнината...