„От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот
и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса.“
Фредерик Бегбеде
Имаме точно това разсъмване –
нито по-малко, нито повече –
докато накрая небето ни гръмне,
от твърде много слънчица и облачета.
...
Какво от това? Нали сме си в ролите,
в любимите марки ръце и дрехи.
Какво, че сме жалки себеподобия.
Какво, че висим от въже на обесен…
Тече си водата и ние след нея
изтичаме дружно в една канавка.
Носът ни отпред, отзад – постелята.
Така да се каже – животът е кратък.
Животът е шумна сутрешна рубрика
и автопилотът е включен отдавна.
Мучи телевизорът, за да ни събуди,
а после денят замучава в колата ни.
Не автопилот. Пилот на пистата.
Все направо и, бум, приключило.
Кой се пилее в завои и рискове.
Пращим от здраве, пари и разумност.
Но имаме точно това разсъмване –
нито по-малко, нито повече.
Ако накрая небето ни гръмне,
ще викнем „Мамка му, каква пародия!“
Едно небе, а ние, отдолу,
все направо, направо караме.
Трупаме празници, утра и спомени.
Помним. Помним, за да забравим…
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me