Чувала съм, че той, Животът на всеки се движел по спирала. Аз чак сега го разбрах. По-добре късно, отколкото... всъщност какво е „късно“ и „рано“...

Някои хора мислят, че спиралата им отива нагоре, други – надолу, а пък трети, че докато духовната отива нагоре, физическата  - надолу или май обратно беше... Като помислиш, всеки има право да си мисли, че мисли...

Моята Голяма спирала, докато си се върти бавно, между другото  бързичко, всеки ден си редува  Малките спиралки. Ей така, победи  със загуби, светло със тъмно. Точно като Луната около Земята. Тя, моята Земя много здраво си стои на земята. С единия крак вляво, с другия вдясно, с третия – нагоре, търси ме от време на време по розовите облаци. Понеже, ако не ме приземи, току-виж съм станала сателит на някоя друга планета. Добра си е моята Земя, само дето много обича около своята си ос, със своята си скорост да се върти, че и мен с нея, та затова понякога си говоря с вятъра и облаците. Но само понякога...

Сега си мисля дали в тази обиколка на Голямата спирала Пролетта и Лятото ще са поне толкова дълги, колкото дълга бе Есента и Зимата. И си казвам - дано!