StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,675
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,964
   Точки: 2,626,760
   Съобщения: 143,277
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сега разбра ли?

Затваряш очи, за да ме видиш отново там - пред себе си... до себе си... Да се вгледаш в очите ми и да видиш същия влюбен поглед както някога... Виждаш ме все така влюбена, все така искаща и чакаща единствено теб... И ти липсвам, нали? Но сълзите ми, тях никога не ги видя, нито самотата, нито болката... никога не поиска да ги видиш... Гледаше през мен, като през празно пространство. Тогава бях никоя, нали? За пореден път съзнанието ти се опитва да отхвърли реалността. Осъзнаваш, че когато отвориш очи мен няма да ме има, ще се чувстваш все по-самотен и по-самотен... Осъзнаваш, че вината за това е само твоя.Сега разбра ли, че не времето, не мястото и не хората бяха пречката, която те спираше да бъдеш с мен... Пречката беше в самия теб - в ината и гордостта ти. Къде са те сега? Сега всичко, което имаш е самота. Аз отдавна си отидох. Отдавна се уморих от презрението и подигравките ти, които безмълвно търпях. Отдавна престанах да те искам, да те чакам и да се моля за теб. Оставих ти само сълзите и болката си, празните изгубени надежди и шепа разбити мечти... Връщам ти всичко онова, което получих от теб... Не ти понася, нали? Стискаш все по-силно и по-силно очите си, за да ме задържиш... Но ме изгуби... Късно е... Остана само спомена за мен, запечатан там - в сърцето ти... завинаги...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2013-10-28
прочитания: 346
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход