StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Наши приятели

Статистика
   Произведения: 157,293
   Потребители: 12,274
   Автори: 3,965
   Коментари: 300,187
   Точки: 2,604,881
   Съобщения: 115,575
   Лексикони: 4,467
   Снимки: 10,817

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сбогом!

                      На татко. Обичам те!

 

  Вратата изскърца зловещо. Влезе и се огледа.

 Малко шкафче със счупена вратичка до леглото. Отгоре чаша с вода и забравена игла от система. На стената звънец. Въздухът застинал не смее да помръдне. През прозореца наднича тъмна нощта, луната още отказва да се покаже, а звездите са угаснали. Започваше Персеиди 2013. Светлините на града се палят една по една, а метеоритния дъжд ще достигне своя апогей тази нощ.

  Душата стене.Тежко е да слушаш тези стенания. Като въздишки са, но с горчив вкус и отронена сълза по ръба на окото. Устата се изкривява в стона. Въздухът излиза от гърдите изтормозен и иска да избяга надалече, а душата с последни сили се опитва да го сграбчи и да го задържи в тялото с надеждата той да донесе живец.

Но дъх не остава... Бута се за място, вкопчил се здраво за стенанието и излиза с него навън, бягайки. В следващия миг едва влиза нов порив, оглежда се вътре и хуква и той навън от това негостоприемно тяло. Остават само ухилените демони, предвкусвайки угощението.

А очите се реят в тавана. Поне той е висок. Стените бързо притискат пространството и клетката се стеснява- като малък асансьор е, от тези само за четирима, заседнал между земята и небето. И душата се чуди дали да се бори за последната глътка въздух или да избяга хванала за ръка някое от тихите стенания. Омръзнало ù беше да гледа тавана. Искаше ù се да литне и четирите избелели стени с подпухнала от влагата боя да се разтворят и стопят в забрава. Смисъла... търсеше смисъла ежесекундно, но не го намираше никъде... Сама и изоставена, душата плачеше.

 Вярата избяга преди време с първия стон и на нейно място се втурна отчаянието. С черните си лапи то прегърна душата и се вкопчи здраво. Виждаше се отражението му в очите - тъмни и реещи се в тавана... Очи без блясък и цвят, сиви и мъртви. За секунди се избистряха и поглеждаха питащо и после пак потъваха в мрак. И погледа блуждаеше в отблясъците на нощта.

- Боли ли те някъде, татко?

- Не, нищо не ме боли.

  През прозореца Персеидите очертават светещи пътеки - около 100 изгарящи метеора в час. Падаща звезда сбъдва мечта, а когато са толкова много се сбъдва желание на умираща душа.

  И ето я душата... премина като мътна сянка зад чашата, огледа се във водата, после погали клепачите и запристъпва призрачно с последното дихание към светлината. Тихите им стъпки отрониха сълза.

 - Не плачи тази нощ... Просто ми кажи "Сбогом"!

 - Не искам!

  Молещи очи на душа и задъхана въздишка. Отсреща-  раздираща болка, гореща сълза и после промълвеното... - "Сбогом, татко! "

...

  Вратата изскърца отново. Залеза му го повика и го отведе...

  Навън продължават да се сипят късчета от небето, а някъде в далечината се появи нова ярка звезда и докосна божественото...

 

Поклон!

...........................

12.08.2013

...........................


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2013-08-18
прочитания: 154
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход

placeholder