StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,330
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,046
   Точки: 2,663,271
   Съобщения: 148,710
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Съвест

    Работя. Нещо не върви. Разсея ме мисъл фантом. Ставам да потърся старите си записки. Една книга ме заинтересува. Познавах добре автора. Бяхме състуденти. Харесвахме едно и също момиче. Работехме над една тема. Имах няколко открития в областта. Увличах се от физиката още в училище. От книгата изпаднаха няколко снимки. Аз и тя на ски в Кавказ. Запознах ги. На следващата снимка вече сме тримата. Бях добър ски бегач. Сближихме се. Между нас избухна негласно съперничество. В някакъв спор бях прав. Той не беше подготвен. Дадох му заглавия и автори, писах на учителя си по физика за съвет.
    Той ни изпрати книги, записки. Четяхме заедно, обяснявах. Имах тетрадка и развивах идеите. Тетрадката изчезна, записките също. Предстоеше състезание. Бяхме в различни отбори. Всеки се подготвяше отделно. Бягах по всяко време. На шега ме наричаха бегача. 
     Дойде денят на състезанието. Излязох пред всички. Стигнах финала и спрях на крачка пред него. Усмихвах се. Стадионът утихна. Треньорът подвикваше. Махнах с ръка, обърнах се и побягнах обратно. На входа на стадиона с преследвачите погледите ни се кръстосаха. Свалих ските и се смесих със зрителите. Обикалях града. Изкачих се на възвишенията. Очите ми сълзяха от студа. 
Изхвърлиха ме от отбора. Взех си изпитите. Оставиха ме да работя в лабораторията под ръководството на известен физик. Заредиха се напрегнати години.  Пишех и защитавах дисертации. Вървеше добре. Оставах вечер до късно в лабораторията. 
     При една от защитите ми се срещнахме. Слязох в кафето. Поръчах си чай. Исках да събера мислите си и да пиша на учителя си. До мен се приближи двойка. Жената познах веднага, беше моя колежка от университета, а мъжа ми се видя познат. Заговориха ме. Поканих ги да седнат. Спомнихме си и състезанието. Разказа ми, че спечелил, благодарение на мен. Засмях се. Обясних, че не съм държал да съм първи, доказвал съм нещо на себе си, което съм забравил. Смяхме се много. Те станали семейство. Имали две деца. На тръгване ми каза, че ми дължал нещо. На масата остави книгата, която държа сега. Предговора знам почти наизуст. В него обясняваше, че откраднал записките и идеята от негов приятел. 
    "Не станах учен. Написах тази книга за да унижа свой приятел. Бях унизен на едно състезание от него. Той нехаеше за способностите си. Не пресече финала. Тогава знаех, че ако продължи ще стане учен. От мен не излезе такъв. В книгата се опитах да систематизирам неговите идеи, но се провалих."
     Беше ми я надписал: "Авторът на тази книга съм аз, но идеите са твои, изводите от опитите също. Провалих се."
Подадохме си ръце. Разделихме се с усмивка.
   - Записките и материалите от твоя учител, ще ти изпратя по-късно. - На вратата двамата се разделиха и тръгнаха в противоположни посоки.
   Не съм се интересувал за тях. Запалвам цигара. Навън е натрупал почти 50 сантиметра сняг.  
   Какво нещо са човешката съвест и спомените?! Сипвам си малко коняк и чай. Нещо ме втриса. Утре е Бъдни вечер. Поглеждам иконата и недовършената картина. Кандилото гори. Навън излая куче. Стаята е пълна с призрачни сенки на живи и мъртви, мои близки, приятели и врагове. Изпитвам умора от поредните дежурства. Поел съм всички празнични дни. Не обичам семейните празници, навяват ми тъга. След малко ще дойддат да ме вземат. Скоро ще съмне.

Виктор Димитров

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2018-01-03
прочитания: 247
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход