Изглежда за самотник съм роден.
А може би и сам съм си виновен.
Уж  разни хора щъкат покрай мен,
а от към чувства съм така бездомен.

Предадоха ме хората, които съм обичал.
Или пък обратно..., то е все едно.
Светът и без това е безразличен,
погледнато от горе, си е все петно.

След себе си какво ли ще оставя?
На кой му пука. Трябва ли въобще?
Една могила върху някоя поляна
та слънцето да я огрява... ако ще.

Така е, за самотник съм създаден.
Преди не вярвах, много глупав бях,
разкъсвах се, на другите отдаден,
и не че от тогава нещо поумнях.

И ако все пак някой, някога попита:
Бе-е, помните ли, моташе се тук един?
Навярно нейде другаде се скита.
Или пък не... Но все едно... Амин.