Красиви, цветни улици
и разминават се щастливи хора.
На смях, живот и свежест тук ухае...
А аз вървя сама.
За мене пътят е безкраен, прашен
И изпълнен с тишина...
Но пак назад се връщам в спомените...
И там си ти!
И твоят глас в ушите ми звучи,
как нежни думи, ласки ми шептиш...
Не ме забравяй!!!
Моля те!

Октомври’00 г.