Спри! Не, не си отивай!
Не ме оставяй пак сама
в ноща с разплакани очи!
Нека в тази мъка бъдем двама.
Нека да е споделена тя!
Не наранявай себе си и мене!
Знаеш, че ще ни боли!
Днес си с мен,
а утре пак сама съм!
Не те разбирам, разбери!
Разбираш ли се ти? - Едва ли!
Не ме напускай точно тази нощ.
Не пускай ръката ми слаба.
Не свеждай погледа си, тъй красив!
Погледни ме пак -
за сетен път да видя кадифения блясък,
който тъй стопля сърцето ми.
Остани с мен и тази нощ.
И тази нощ да бъдем двама
обляти в лунна светлина
споделяйки тъй скъпите за нас минути.
А утре, когато пак решиш да си отидеш,
помни че аз съм тук-
чакайки да се завърнеш!!!