Пустотата отрови годините,

които отиват си без шепот, през миг.

Каго прашинки отронват се думите,

редящи се в слово, но търсещи вик!

Тъй изстина сърцето просещо обич.

Умори се да търси любов.

Капка нежност за теб твърде много е,

за това ще напусна живото суров.

Щом загубиш ме -

ще ровиш жалеейки гроба ми,

дорде почернеят ръцете ти с пръст...

Ще проклинаш и ще се питаш:

защо злобен бе...

И ме разпна не един път на кръст.