Беше тежко, беше трудно,
беше болка, с която се будех,
беше мисъл, с която си лягах...
Но се справих с тази заблуда.
Не те търся дори в(ъв) съня си.
Забрави, че съцето си бях ти отдала!
Забрави, че за теб съществувам!
Забрави, че в леглото ти нощем съм спала!
Забрави...
... и не помисляй назад да се връщаш!
Обратен път няма.
Ще те стъпча...
... и сама ще си тръгна!
2002 г.