Защо застрелях нашия кон, ли? Имаш право! Можеше да се оправи! Но започна неистово да ме болиш! Ти ме болеше по сърцето, по гърдите, по очите и по устните, по ръцете, краката и дланите, болеше ме по гърба, косите и мислите. Ти ме болеше по цялата мен! А не исках да ме боли! Не искам болка! Стига толкоз! Искам да се радвам, да съм щастлива! И затова бях така зверски жадна за теб, че съществото ми се протягаше да те попива всячески: да попивам мислие ти, да бъда в погледа ти, да пулсирам в ритъма на сърдечния ти пулс, да шумя във вените ти с всеки тласък на кръвта! Петимна бях да бъда сянката да протегнатите ти ръце, разтапях се в гальовния тембър на гласа ти, играех си сама на криеница в стиховете ти - скривах се и сама се търсех...
И сега какво? Огря ме и пак разцъфнах!! Обещаваш ми десеторно по- вълшебно лято от миналото! А знаеш ли, че аз съм ненаситница- самодива? Ще искам без мяра, до безкрая! И ти знаеш, че ще го получа, въпреки че те е страх!...
Дива страст ще лумне,
ако двама се прегърнем!...
Контитненти ще танцуват,
ако бясно ме целуваш!...
Ако в огъня си ме изгаряш,
на атоми ще се разтварям!...
Ако до дъно ме обикнеш -
гейзер ще избликне!
Сърцето си ако ми подариш -
в нова* ще се преродиш!
Ще запулсира животът нов,
сътворен от вечния ни зов...