uFeel.me
Развален телефон 2
Автор: AM,  20 юли 2011 г. в 21:39 ч.
прочити: 265
Напред, напред и някъде, където исках да бъда,
но не съм, защото разговаряме...

Тя: - Вървя си аз и хоп - Звъниш ми... ей сега да... прехвърля свободната ръка... готова съм! Е, как си ? Как така...?
Той: - О, много добре съм си... но исках да ти кажа... ха, ха толкова време мина... Хей, така изниза се неусетно
и сега отново се видяхме... хм (покашля се)... мислиш ли,
че можем да се срещнем, да си спомним...?
Тя: - Това, което преживяхме?!
Той: - Да! Мисля, че ще можем...!
Тя: - Това, не бяхме ние, каквито сме сега...! И - не!
Категорична съм...!? Тогава, бях \"храбра, храбра лодка...\",
а ти - \"бурно море...\"! Сега съм - пазител на надуваеми стени...!
Той: - Моля!?
Тя: - В басейн съм - надуваем и се въртя все вътре, не бушувам, за да не прелее... сега, като спомена...?!
Той: - Да, да, мисля и съм сигурен, че искам да те видя!
Тя: - Хайде... нека да попитам - Как са децата? Моля...!
Той: - Добре са, но аз не съм...!
Тя: - Та, те са прекрасни и всичко, което бяхме...Ние!
Той: - Но, не са Наши...!
Тя: - Да... \"храбрата лодка\"- отплува!
Той: - Никога не съм бил \"бурно море\"! За да искрят очите ти и падат звезди и луни в краката ти, за да плуваш, сред приятели...!? Но аз никога не съм бил море бурно! Извършвах Чудеса от тебе окрилен и в шепи донасях ти - Земи и Морета - заради искрите в очите и... но аз не съм бил...!
Тя: - Ето, виждаш ли! Трябваше да те попитам за децата ти, за да разбереш, че си Бурно Море и да не пожелаваш да ме видиш пак... защото аз в кръг се въртя, в надуваем басейн и внимавам... да не прелея! Хайде, поздрави децата! Ще се чуем някой ден, ако не ни е покрила завивката зелена на Земята... но пък тогава - ще порим въздуха и дните с крила на птица и Небесната шир, ще ни бъде дом! Не е ли Прекрасно...?!


          20.07.2011 г.   

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me