РАЗУМЪТ: -Ти знаеш ли какво искаш?
ТЯ: - Него!
РАЗУМЪТ: - Той за какво ти е, нали аз съм тук!
ТЯ: - Ти въобще не можеш да се сравняваш с него!
РАЗУМЪТ: - Защо? Той винаги ти причинява болка, а аз ти нося облекчение!
ТЯ: - Аз го обичам!
РАЗУМЪТ: - Колко пъти да ти обяснявам , че любовта причинява болка!
ТЯ: - Винаги след такива думи от теб искам да те загубя!
РАЗУМЪТ: - Абе да си призная сега се чувствам загубен.Откак той се появи!
ТЯ: - Не те искам защото ми говориш неща дето не ми се слушат!
РАЗУМЪТ: - Ти така ми говореше и предишния път – помниш ли!
А после толкова много плака!
ТЯ: - Да плаках и какво от това. Аз плаках не ти!
РАЗУМЪТ: - Е, аз не мога да плача! Но се опитах да те вразумя! Сега пак се опитвам!
ТЯ: - Аз и сега плача! Обаче от щастие – ти въобще не знаеш какво е това и никога няма да разбереш!
РАЗУМЪТ: - Не че разбирам и знам какво е това щастие, но все пак опитай да ми обясниш!
ТЯ: - Щастие ли? Щастие е това което изпитвам сега в момента! То е като да си семенце от глухарче, което лети над полето и се носи по течението! То е като да си малко бяло пухкаво облаче, което се рее в небето, то е седемцветната дъга след дъжд проснала се над целия свят, то е като усмивката на любимия човек, то е като нежно докосване докато спиш, абе то е ……… ееее не ми стигат думите и сравненията въпреки че бих могла да напиша още шест хиляди неща които са щастие! Разбра ли?
РАЗУМЪТ: – Не!
ТЯ: - Ето за това не се опитвай да ме вразумяваш! Защото щастието е и болка, но аз я искам!