StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,045
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,401
   Точки: 2,649,091
   Съобщения: 153,313
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Размисли, а може би и страсти

Преди четири години се регистрирах в този сайт, когато той беше истински оазис на поезията. Говоря за поезията, без да пренебрегвам качествата на публикуваната проза, защото и името на сайта е „Стихове БГ”, а и защото публикуваната проза беше доста по-малко.

Като всеки новопристигнал, започнах да публикувам по пет стихотворения на ден, сякаш исках да кажа на останалите: „Хей, вижте ме, аз също мога да пиша стихове!” Един достоен човек ми написа кратко лично съобщение, което не мога сега да цитирам. Съвсем кротко и с приятелско чувство, той ме посъветва да не използвам правото си на повече от една публикация на ден. Това карало останалите да си мислят, че съм или графоман, или самовлюбен глупак (последното не го е казвал той, но аз си го помислих). Послушах го и намалих темпото. По-късно, след около месец-два, когато разбрах, че качеството на моите стихове не е такова, каквото исках, изтрих доста от тях. Някои преработих и публикувах отново, а други си останаха само като спомен за отминалите безвъзвратно младежки години.

Този човек го познавате мнозина – Валентин Добрев – Шкафчето! Не само заради приятелския съвет и протегнатата ръка, Вальо и до днес е мой скъп Приятел!

Учих се от всички творци в сайта, но има един, когото и сега с уважение наричам „Учителю!” Да, това е Димитър Станчев – stormbringer. От него научих много за поезията като изкуство.

Защо разказвам всичко това ли? Кой ли се интересува от тези неща?

Разказвам го, защото обичам този сайт. В него се случи истинската ми „среща” с Поезията. Тук се запознах с творчеството на много стойностни творци. Няма да изброявам имена и никове, защото ще пропусна някого. Ще си позволя да цитирам имената само на още двама, които са истински корифеи на това изкуство – Валери Станков и Валентин Чернев.

По една или друга причина много автори се оттеглиха от сайта. Не мога да коментирам причините, защото при всеки е различна, а и не съм питал никого от тях. Едни са в творческа „почивка”, необходима за презареждане, на други, вероятно, не са им достатъчни аплодисментите тук, трети таят някаква обида, четвърти са потърсили поле за изява пред по-широка аудитория и т.н.

Сигурен съм, че има отлив и от другите литературни сайтове. Причината, несъмнено, е възможността да се публикува в социалните мрежи и предимно във „Фейсбук”. Но не това е причината да напиша това.

През последните две години и аз правех различни по време и трайност паузи. Причините са също различни. Последната ми пауза е най-дълга – почти пет месеца. Необходимото ми време за презареждане, предизвикателството да направя първите си по-сериозни опити в прозата и не напоследно място – необходимостта от самообразование в сложната материя, също не са най-важните причини за дългото ми мълчание. Причината не е и в събирането на част от авторите в групи. Неотменно право на всеки е да дружи с хора, които са му близки по светоусещане, по взаимна симпатия (да не я бъркаме с любовта), както и по близост в идеите в творчеството.

Причините са три:

1. „Великите” творци.

Затрупването на сайта с творби от няколко автора – по 10-20 бр. на ден. Добре, че сега максималният брой е снижен до 10. Това ми пречеше да се ориентирам и да намеря стиховете на автори, които обичам да чета. В началото четях всички наред, но когато разбера, че творбите на някой автор не ми доставят удоволствие, го прескачам. Мисля, че това е нормално и го правят всички. Четях всеки новопоявил се автор, за да не пропусна нещо интересно. Сега, в този претрупан от няколко човека сайт, ми е трудно да се ориентирам. Те са вездесъщи и натрапчиво ме карат непременно да видя тях и само тях. Когато сайтът е затрупан от един или двама в един и същи ден, помислете какво виждат непредубедените външни читатели, които идват да почетат поезия, за да отморят.

Обожавам стихотворенията на Вапцаров, но не мога да чета всеки ден по 20 негови творби! Разбирате за какво иде реч, нали?

Не зная дали е редно, но искам да отправя един апел:

Колеги, бъдете ВИП, за да можем макар и по най-скромния начин да подпомогнем поддържането на оазиса „Стихове БГ”, но не се възползвайте от правото си на публикуване на 10 творби на ден! Тормозите останалите. Направете си собствени страници в социалните мрежи и там публикувайте на воля!

2. Всезнайковщината!

Няколко човека не пропускат „да се разпишат” с коментар под всяка новопубликувана творба. Коментарите са обикновено едни и същи и предимно ласкателни. За мене е обидно да прочета коментар от един и същи човек в стил „Великолепно!” под творба на Маестро Валентин Чернев и под творба от друг автор, която е меко казано бездарна. Да, така се печелят читатели, гласове и коментари. Но с коментари, извикани на принципа „Аз на тебе, ти на мене” се самозалъгваме за качествата на собствените си творби.

Да, всички сме суетни, но и суетата трябва да има някакви граници. Именно заради тази суета истинските майстори на перото са по-малко четени, защото не отвръщат „подобаващо” на ласкателствата. А клакьорите събират около себе си други такива, с надеждата да бъдат „потупани по рамото”, а защо не и възхвалени като велики.

Това е обидно, не мислите ли?

3. Порнографията!

Да, точно порнографията, маскирана като еротика. Тънка е границата между двете, но за творците, които претендират, че имат чувствителни души, не би трябвало да представлява трудност да ги разграничат. Хайде заедно да си дадем сметка дали е еротика или порнография откровеното описание на полов акт в асансьор, показването на гърди по скайпа (макар разказът да да поставя акцент върху други отношения) и търсенето на „дупка между краката”(мимоходом споменато в разказ със съвсем други откровения в него).

За мене е обидно, че част от тези „еротични” творби са написани от уважавани от мене прекрасни поети! Много е обидно!

Не ви ли прави впечатление, че порнографията е най-коментирана и гласувана, а творбите на Маестро Чернев са с по 40-50 прочита и 20-на гласа? Още ли се чудите, че и той иска да се оттегли от сайта, както беше написал в един свой коментар? Примери и с други поети мога да посоча, но необходимо ли е?

Не хвърляйте кал в чистото изворче, наречено „Стихове БГ”, защото така то ще пресъхне и оазисът ще изчезне!

С уважение към вас и с благодарност към екипа на оазиса „Стихове БГ”:

Илко Карайчев – zefpet 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2013-01-31
прочитания: 641
точки: 65 (виж далите точки)
коментари: 50 (виж коментарите)
препоръчано от: 33 (виж препоръчалите)

Вход