Казах ти отдавна, че в своя свят съм те допуснала. Ала съм излъгала - и теб, и себе си... И май наистина съм те допуснала, но само в част от него. И оттогава бавничко, но сигурно превземаш всичките му кътчета. 

Едва сега усещам близостта ти до най-тайните местенца... И ме е страх! Искам те в тях - в тайните ми мисли, дори с тебе още несподеляни и една по една ти ги разкривам. А на някои май още им е рано или поне са труднички за произнасяне... Защо ли? Просто ме е страх! Разбираш ли? Аз не, но се опитвам... 

Думите напират в мен. И леят се, ти знаеш. Но има някои, които се запират и не искат още да излязат и чувствам, че от тях ще експлодирам! Трябва, трябва да излея всичко... 

Страх ме е! Разбираш ли...? Толкова си в мене, че е страшно... Но нищичко не искам да променям! Нищичко! Само най-навътре да те пусна...