РОЗАТА -  царицата на цветята я зоват. Прекрасна и с чудесен аромат, тя първа е между цветята. Най-прелестна гледка е роза сутрин рано, разтворила нежни листенца и помежду разноцветни капки роса, като перли пръснати в цвета й. Съвършенство на природата...

     И понеже всеки би пожелал да откъсне тази прелест, Бог е дал на Розата бодли, които да я защитават и пазят от чужди посегателства. Бодлите, са малките братчета на Розата.

     Розата... това е Съвършенството, към което се стремим... Гледаме към небето, следим със завист полета на орела и мечтаем и ние да литнем към нашия Създател - да се едининим с него.

     А Бодлите... Бодлите са пречките и препятствията, които трябва да преминем, за да достигнем Бога...

     За да стигнем до розата, трябва първо да се преборим с бодлите, нали?

     КАРАМФИЛ - напет красавец, къдрокос, привлича погледа веднага, помиришеш ли го - никога не ще забравиш този аромат... От бяло, през розово, до кървавочервен ще го срещнеш и винаги Чаровен...

     Подарява се за обич, закичва се до сърцето... Символ на Любовта... и Нетрайността...

     Човешката Любов е преходна - идва с гръм и трясък ... и си отива по терлици..., а после, даже я забравяш...

     Колко разбити сърца и колко болка...

     ТЕМЕНУЖКА - нежно лилаво цветче, свело срамежливо главица, сгушено в широките си зелени листа на рокличката.

     Символ на невинността, нежността и докосването до душата на човека.

     Истинска прелест в Скромността.

     А какъв аромат разпръсква...

     МИНЗУХАР - Слънчево жълто излъчване, събуждащо след дългия зимен сън природата.

     Символ на отново раждащия се живот, символ на радост и щастие.         

     Зелените му листенца са остри и достигат цвета, служат за преграда и защита на нежния цвят.

     Известява, че се заражда Нов живот. С всичките му радости и неволи!!! Но през погледа на минзухара, през неговата слънчева главица, това е повод за щастие и оптимизъм, за достигане на нови върхове в опознаването на света.

     Нали затова сме дошли на този свят?

     ЛОТОС - този най-древен символ на същността на света и живота, вечното прераждане, богатство и разнообразие и вечната неизменност на същностите. Начало и край, край и начало... пъпка, съдържаща в себе си целия цвят, създаден от много съвършени листенца... МАГИЯТА на живота... омаята на деня...

     Не е ли всъщност всеки един от нас една такава пъпка, съдържащ в себе си всичко, една единица - събрала в себе си всички числа... Началото... и края... Змията, захапала опашката си и образуваща кръга на Колелото на живота... на нашите прераждания, на нашите търсения и стремежи, за да стигнем Края и Началото...

„Началото бе Словото!\"

                                         27.07.2011

                             Ивелина Симеонова