Пролетта пристъпва с бавни крачки. Пристъпва и води ни новото. Кара ни с трепет да чакаме, онова което ще ни се случи, онази надеждата - за по-добро. Това, за което много хора мечтаят, а именно - чиста, искрена любов. Онази която ни поразява и ни прави толкова щастливи (толкова и нещастни - по една или друга причина.) Но това е пролетта, тази която ни носи цветята и птиците, топлината на слънцето и усмивките по лицата на хората. Това е тя, тази която ни носи новото, чистото, красотата на природата.
 
Ами това е тя - пролетта - новото, сбъднатото, красивото.
Винаги когато се чувстваш добре и си на върха на щастието си можеш спокойно да кажеш, че е пролет (дори и на вън да е зима, люта и зла), че в сърцето ти и душата ти са разцъфтели цветя и пеят птици в душата ти.
Да! Това е пролетта.