Защо реши, че някой ми е нужен?
Душата ми крещи за тишина.
Омръзна ми да слушам воя дружен,
омръзна ми от фалш и суета...

Изгубих цял един живот,
изгаряйки на всевъзможни клади.
Мечтите си погребах във \"кивот\",
а бяха дрехите ми още млади.

Отдавна се опитвам да избягам.
Разчиствах тръните  със стръв,
но повече не мога да отлагам,
прегризах пъпната си връв.

Така че повече не ме търсете!
И името ми не изричайте на глас!
От спомените си дори ме изхвърлете!
Така възнамерявам да постъпя аз!