Неусетно как изминаха годините,

през които вървяхме ръка за ръка.

Сега ще ни останат само спомените

за радостните мигове и тези на тъга.

С усмивка ще ме обзема носталгия

за този старопрестолен град,

където точно в този край на България

срещнах приятели като вас.

Спомням си още първия ден,

когато си бяхме само непознати едни

и знайте сега, че сте за мен

хора с големи сърца и богати души.

Нека, когато четете редовете тези

усмивка да огрее вашите лица

и в миг си спомните, че вие сте онези,

които купонясваха до рано сутринта.

Дори и малко да ви обземе тъга,

дори и в душите да загорчи -

няма нищо лошо в това

да дадете воля на своите сълзи.

Вас аз няма да забравя, просто ей така,

защото сте ми много скъпи и не мога

просто като за довиждане да махна с ръка.

С вас споделяла съм радост и тревога

и разбиране сте ми дали дори -

затова и да ме молите сега - знайте, не мога

днес от вас да скрия своите сълзи.

Аз искам да ви помня все така

с усмивки ведри по лицата,

скитащи до късно през нощта

и пеещи песни на Луната.

***

Всеки един от нас на път ще поеме

и ще избере някаква посока една,

но никой да не забравя със себе си да вземе

най-съкровените и скъпи за него неща.