Ето ме тук. Лежа сред спомените и се взирам в нищото.
Няма красота, няма светилна само спомени.
Превземат цялото ми съзнание и ме държат будна.
Искам да заспя и да ги изтрия.
Толкова дълго са тук, че ме направиха като тях.
Безвкусна, безчувствена и зла.
Толкова дълго се взирах в теб, че се превърнах в твое отражение.
Ето ме, загубила свободата си и седяща в безсъзнание.
Обгърната от твоята вина, носеща твоето бреме се превърнах в теб.
Безсилна да обърна нещата в моя полза.
Без приятел, ето ме изправена пред този ад.
Някога проклинах онези дни и се молих да не съм като теб.
Но ето ме сега, не като теб, а направо теб.
Уморена съм от тази гадост.
Чувствам се премазана искам да закрещя, искам да се мах
Толкова дълго съм тук и толкова дълго се взирах в грешките ти, че вече им принадлежа...