StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,155
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,693
   Точки: 2,662,679
   Съобщения: 156,396
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Понякога незрящите виждат бъдещето

Залезът все още беше далече.
   Вървях по по пътя към вилата в близкото до града село и нищо не ми предвещаваше срещата.
    Селото, между Бакаджика и Ямбол лежеше на юг от възвишението с поглед вперен в залеза, който се стичаше в розов копнеж пред очите ни към Боровец и с древен поглед оглеждаше града и взора му достигаше на югозапад към Манастирските възвишения, а на"зайдел слънце", както се изрази старицата, почиват невисоките ридове на Свети Илия.
       Възрастната жена седеше на скованата преди много години пейка от мъжа ѝ и не помръдваше поглед към слънцето...
        След като поздравих учтиво, защото имах чувството, че я намирам в някакъв унес, почти сън... тя обърна светлите си незрящи очи и бодро поздрави с "Дал Бог добро!"
         Нещо ме побутна към пейката в горещото време и аз помолих жената да приседна до нея.
         Първо ме попита как се казвам,женен ли съм, колко деца имам, живи ли са родителите ми и... каква професия (както каза: "що чиниш, занаят имаш ли?!) работя!
          Стана ми интересно, защото тя набързо изстреля въпросите, че се засмях и си помислих, че и Цветанка Ризова би ѝ харесала анкетата!
          Най-напред, викам да се представя казвам се Стойчо и идвам на родата на помен: баба  Василка, сигурно се сещаш,ще струват сина и сестра му...
           Уточнихме се, но ми беше неудобно, след многото ѝ въпроси,или нещо се опетлявих, та забравих да питам за името: тъкмо мислех да ставам и старицата нещо усети, че може да се разделим и рече: - Цветана съм! Като млада бях Цветанка, ама съм в кръщелното Цветана...
            Ха, сега де! Да не си помисли човек за сравняване и то,  ще излезе,че ми вземат интервю по телевизията!
            Бабо Цветанке,викам, аз ще тръгвам, че "поп и доктор не чакат!"
       -  Ха! Ще чакат! Де що е живо и се е родило да страда, ще го кръщават, лекуват, погребват... - рече баба Цветана засмяно.
      Нещо ме дърпаше към скамейката и аз поседнах.
       - С Василка,момувахме, и семейства отгледахме, аз сега съм в деветдесет и първата, а тя на пети май навърши деветдесет и две,ама къмто след Гергьовден (щот сина ѝ Гьорги!) не рачи ни хляб, ни вода и после при мъжа си...
       - Тъй беше! Бяхме на Георги на празника му, ама тя не излезе като миналата година...
       - Слушай чедо - рече баба Цветана: щом ти е писано да живееш и сляп човек като мене ще тегли, а някой не според времето си тръгват!
       - Не ме гледай, че Господ ми взима взора! Всичко виждам и чувам, ама какво от това?!
       Разговорихме се (похортувахме си! - поправи ме баба Цветана), защото едно е да говориш, а друго е да си хортуваш! Хортуваш ли, единът говори,другите мълчаливо слушат  и така поред, след което общо съгласие и твърдо решение!
        Замислих се! Тръгнах след като се сбогувах със старицата, но нещо ме остави сякаш при нея! Думите ѝ ме размислиха...
        Баба Цветана с няколко кратки изречения ми каза това, което сега е в България и това, което е било и пак ще бъде!
        "Съединението прави силата"!
   

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2019-05-20
прочитания: 59
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход