Разби се някъде вън -

зло огледало на хиляди късчета.

И понесе ги сребърен звън

за да осмисли злата им същност.

Попаднали в очите на хората

бързо правеха сърцата им зли.

А те изтощени, предали се на умората

забравяха как да бъдат добри.

Забравяха...

и радост и щастие,

усмивки и думи доври.

За тях всичко красиво беше нещастие.

Съществуваха само обиди,лъжи,клевети.

... Тези късчета стоят си и до днес -

дълбоко заседнали в(ъв) сърцата ни.

Тези късчета предаваме с чест -

като нещо добро на децата си.