На улицата тихо духа вятър и раздухва боклуци от кофите.
Вали бавно… на едри капки... и каша от кал лепне по подметките на хората, минаващи на отсрещния тротоар. Дъждът се усили, черна лъскава кола заби спирачки в мътната локва и разплиска водата върху бордюра. През прозореца изхвръкна скимтящ чувал... Колата нададе рев и се отдалечи с бясна скорост...
Заваля град. Колите, хората изчезнаха...
Останаха само ударите от парчетата лед и заглъхващото скимтене на едно малко същество. Чувалът подгизна и то скимтеше все по-рядко и по-рядко...
Нямаше кой да го чуе... а и нямаше сили. То замря... Вцепенено от студ, се сгуши и бавно сълзите потекоха надолу...
Защо светът е толкова лош?! От студът му се приспа... Затвори очи и бавно започна да изстива...