С последна паричка в джоба си пробит, влизам в близкото кръчме и поръчвам си един двоен коктейл. И до болка позната (аз)  на обслужващия ме барман, че слага и двоен коктейл и от заведението. Ах, най-сетне съм по-спокойна, но отново ме боли глава - "Бармане, моля те черпи последно още едно." Сипва той отново и отново.
Скоро и кръчмето затваря, а барманът ме хванал за ръка и ме води у дома, а аз отново с олюляваща походка, с омагьосан поглед и пак искам да се върна пак в месното кръчме и над своя коктейл да си мечтая. "Води ме другаде да си допия". "НЕ! Не прибираш си се у дома". И  така довлякъл ме до нас.
     И лягайки аз почвам да сънувам как чашката не спира да се пълни. Ах, лудост е това - все със чашка да се утешавам. Сълзите си аз да спирам с бира, а мъката си с коктейл. Ех, тези коктейли сладки, с тях всичко се забравя, но после само главоболие. И пак всичко започва отначало.