/проза в стихове/


На тънката жица и сякаш едва се крепеше,
но вкопчено здраво с малки ноктенца.
Стоеше врабченце. Премръзнало. Рошаво. Мокро.
Покрило с крилце злощастна главица.
Дъжда над него се сипеше страшно. Капките едри.
И всяка разлюлява жицата грозно.
Телцето му крехко, треперещо свито.
Люлееше злобно. А то се крепи.
Упорито. Тъжно. Бездомно.
Наблизо ни стряха, ни покрив-заслон. Нито завет.
Не виждаха никъде уморените му очи.
Притихнало. Вкопчило в жицата здраво телце.
Трепери и зъзне. Малкото,мокро врабче.
Над него в небето сърдито, безкрайно...
се водеше битка на облаци черни. Гневни. Потайни.
Проблясват светкавици в мрака. Гърмеше. Трещеше.
А вятъра още по зъл... Немилостив беше.
Наоколо пусто и страшно. Ни звук, ни дихание.
Без никоя друга жива душа като него..
Самотно, врабчето. Прегърнало жицата здраво
се бореше с вятъра зъл. Със студения дъжд...
Покрило главичка. На топчица сива телцето присвило...
Усещаше силата вече как го напуска.
А нощ е проклета. Сърцето, лудо, отчаяно блъска.
Тревогата в мократа, рошава гръд то разпръсква.
И бурята вие злокобно. Вилнее край него.
И става все по зла. По жестока. По лоша...
Напускат го сетните сили. Последния дъх също.
И топлината. Последната...го напуска.
Телцето замръзва. Сърчицето заспива.
А то все още се бори! Ах,от къде тази сила?!
Изтръпнало вече. До болка. До кръв...
Дори и безсилно. То все още ноктенцата впива!
Но изтощено е. И заспива. То вече сънува.
А в своя мъничък сън то полита в Небето...
Разперило мощни крила! Като Боен Орел!
От бурята! От дъжда! От студа по силен!
По бърз и по мощен от вятър! То е Врабеца-Орел!
Потръпва врабчето. Последен свой врабешки сън то сънува.
Съня на умираща птичка...Угасват очичките вече.
И с тих писък към земята полита...
Една сгърчена топчица. Мокра. Сива. Разбита.


Това ми разказа за него Небето.
Това ми изплака Земята. Подгизнала, черна.
От мъка, от болката тежка пропита.
И мократа някога. Негова. Врабчова жица.
Прошепна ми скъп спомен. За Него.
Самотна без малката птица.
Дори вятъра вие. Стене. Ридае.
Скимти Безутешен. Безпътен.
До днес не изплакал горчивия сив спомен.
Голям спомен. За храбрия малък врабец.
С Душа и Сърце на Орел! На Боец!

Послушайте....Те все още пеят.
Нека попеем. И ние с тях. Заедно. Всички.
Една песен за ГОЛЯМАТА мъничка ПТИЦА!
Да поплачем за Него. С тежката тъжната песен.
Тази която написах сега. За Врабеца Орел!
... Песента за Голямата Птица!