Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „ Съществува ли перфектния или безгрешния човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек не съществува. А безгрешен равно ли е на перфектен? Аз мисля, че да! Всеки в живота си е допускал грешки дали към себе си, или към другите. А защо не и към Бог?

  За мен безгрешен е човекът, чиито решение винаги е правилното и никога в живота си не е допускал грешка при избора си. Перфектния човек винаги прави правилния избор, винаги взима правилното решение.

  В Библията се казва, че Бог е създал човека „по свой образ и подобие” и това ме навежда на мисълта, че и Той не е перфектен. По този въпрос може да се спори наистина много.

  Един човек погледнато от страната на религията може никога в живота си да не е допускал грешки, но спрямо човешките закони да е толкова грешен.

  През цялото си земно съществуване допускаме толкова грешки, грехове… но можем ли един ден да ги изкупим? Тогава ще бъдем ли толкова чисти и добри? Не ! Изкуплението на един грях не се свежда до там да го поправим. А осъзнатия грях е наполовина изкупен! Мисля, че трябва първо да потърсим прошка и изкупление някъде вътре в нас, в сърцето и душата си, а после от другите и най-вече от Бог.

  Някой казват, че Бог не съществува, но аз мисля, че има една сила, която малко или много ни показва по кой път да тръгнем. За мен тази Висша сила е някъде в сърцето ми и тя кара искрата в мен да гори все по-вече. И великият Пауло Коелю е казал „истината е там, където има истинска вяра.” И точно тази сила е вярата в нас. И това малко или много ни прави боговдъхновени.

  Та перфектния човек или безгрешния е боговдъхновени. Той би трябвало да раздава искри от своя огън, надежда от своята и Вяра, която е някъде вътре в него.

  Поне един път в живота си всеки е казвал: „Боже, помогни ми!”А защо молим Бог за помощ като не вярваме в неговото съществуване?

  Да, наистина ми се струва смешно, че там горе на един облак седи човек, който влияе по един или друг начин на живота ни. За мен Бог не е човек, а една Висша сила, която живее вътре в нас.

  Ние, хората, сме такива и вярваме само на това, което виждаме и за миг не си позволяваме да бъдем наивни. За това аз вярвам в чудеса! А Вие? Та точно тези чудеса са Божиите дела. Вярвам, че винаги може да се случи едно чудо, което да направи животът ни много по-добър.

  Светът е станал толкова лицемерен и егоистичен, всеки мисли за материалното, но не и за духовното. Но перфектния човек не е такъв! Той би вярвал в чудеса и никога не би бил лицемерен. Всеки може да бъде перфектен, ако допусне Божието вдъхновение в живота си.

  А Вие как мислите - има ли такъв човек? Перфектен!

 „Същественото е невидимо за очите... „

                                                Даниела Ангелова