StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,126
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,553
   Точки: 2,649,881
   Съобщения: 152,842
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА И СВЕТЛИНАТА – шеста част

Ето, приятели мои, това е Земята, при която ние с вас полека се завръщаме. Това е Земята, която трябва да променим и изчистим, за да можем да я пренесем, като едно безценно съкровище, в Новия свят, който с нетърпение ни очаква. Новия свят, който ние сътворяваме непрестанно. Това е Новият свят, който с вас създаваме точно в този миг. Създаваме този свят чрез споделената сълза. Създаваме го със свещения трепет, който изпълва нашите, завинаги останали детски, сърца. Силата на тези, изпълнени с Любов сърца, е тази, която преобразява нашия свят и нашето бъдеще. А не силата на тези, опити от власт „професионалисти“. Ако осъзнаем силата си, ние се превръщаме в Творци. Само осъзналите силата си и изпълнени с Любов сърца, могат да пресътворят нашата действителност. Силата на нашата Вяра е новият Създател!

Съсредоточете се върху величието на Духовното си съществуване. Нашето Божествено присъствие е единствената реалност. Ние сме Богове, сънуващи смъртност и ограничения. Нашето мислене създава нови времеви линии. Във всеки един момент пред нас се откриват безброй възможности. Ние избираме коя от тях да реализираме. Така, в последните години променихме времевата линия на унищожението и създадохме нова времева линия на просперитета и любовта. Затова и най-известните ясновидци не могат да кажат със сигурност какво точно ще се случи. Дори Бог не може! Затова сега с такова любопитство ни гледа. И с толкова Любов! Повярвайте, дори и Бог във всеки един момент се учи. Ние сме неговите сетива. Ние сме неговото обоняние и слух. Чрез нас Той опознава свещения трепет на влюбеното сърце. Така ние Го правим още по-любящ. Чрез нас Той придобива нова опитност, която ще използва в създаването на нови светове. Защото процесът на Творението е безкраен. Затова ние с вас сме толкова щастливи – защото ни е дал този безкрайно щедър Бог възможността, като негови частици и продължения, да сътворяваме всеки миг Красота и Любов, дал ни е четката на ваятели на този прекрасен живот на най-красивата планета във Вселената. Знайте, че целият този невидим и видим свят следи с възхищение чудесата, които ние с вас творим непрестанно. Те са изпълнени с уважение към нас, задето сме приели мисията в този толкова труден и отговорен момент, да бъдем архитекти на Новия свят. Казват ни: „Голяма ще е славата ви в Небесата, затова че приехте да се потопите в този свят на дуалността и да поведете човечеството към Светлината!“

Тези думи, приятели, се отнасят за всички вас, които четете тези думи сега. Изпълнен съм с невероятно вълнение, докато изписвам тези редове. Защото знам, че те ще стигнат до вас и поне с малко ще ви променят към добро. През цялото време, докато пиша, имам усещането, че независимо от вашата възраст, ви водя като деца за ръката. Усещам с каква Вяра и Любов ме слушате. И с какво доверие! Благодаря ви за тези чувства! Благодаря ви, че ги споделяте с мен! Благодаря ви за Любовта и Светлината, която излъчвате и разпръсвате в света и по този начин го правите по-добър!

Като говорим за чистотата на духовното пространство на България, нека помислим и с какви имена кръщаваме децата си. Тревожно е, че все повече деца носят имена на герои от любими сериали. Даваме им чуждите имена Рич и Джесика, вместо Камен и Явор, Неда и Яна. Една журналистка, изживяваща се като „топ“, кръсти детето си, както оригинално забелязаха нейните колеги журналисти, с „изконното българско име Патрик“. Не разбирате ли, че това явление замърсява аурата на хубавата ни Родина? Всичко, което излъчваме в космическото пространство, трябва да звучи в хармония. Тези драскащи звуци нарушават хармонията. Мотивите за едно такова поведение се крият в търсенето на идентичност, на оригиналност. По този начин някой иска да лекува комплексите си. Това поведение е продиктувано от егото. Егото иска да бъде забелязвано и ухажвано. Егото иска да бъде значимо. Чрез търсенето на „оригинални“ имена за децата си, искаме да демонстрираме, че нямаме нищо общо с „тази просташка страна“, че ние сме „новото“ и „голямото“. Това е търсене на повод за гордост. Този, който се чувства незначителен, иска да изпъкне с оригиналността на името на детето си. Без да мисли, че това дете трябва да носи като дамгосано цял живот последиците от странното хрумване на своите родители.

Проявите на егото са точно противоположното на това, за което толкова много говорим – усещането за единство, за цялостност. Егото ни кара да се сравняваме с другите, да се стремим да бъдем различни и така да разкъсваме цялото и да нарушаваме хармонията. За да бъде поддържано това разделение, векове наред сме поставяни в условия да се състезаваме помежду си. Поддържан е стремежът ни да бъдем герои на труда, да получаваме престижни звания във всички сфери на живота. Така всеки започва да се стреми към слава, към превъзходство. Толкова упорито ни е внушавано колко важно е да бъдем личности и по този начин да воюваме помежду си за издигане в йерархичната стълбица. По този начин ни е внушавана надеждата за успех. Тази надежда е едно пагубно внушение, което ни откъсва от истинската ни същност. Започваме да мечтаем за постигане на нови и нови „висоти“. Ето, още малко ми остава и ще успея да си купя кола. Сега вече мога да си купя и жилище. А, може би, някога ще успея да си построя и вила... Но нека първо да се издигна в службата. И така измамно бягат пред нас цел след цел „връх“ след „връх“.


Стремим се
             всички към върха.
Пълзим
             по лакти, по колене.
И устрем
              спира ни дъха.
Със зъби,
               с нокти сме се впили!
Пълзим
              по стръмния му слог.
И нямаш брат,
               и нямаш ближен,
и няма святост,
               няма Бог –
Върхът!
........
Останал сам,
               отчаяно пълзиш.
Отдавна
               всеки ти е враг.
Кат’ хищник
              захапал си светът.
...И нямаш брат...
               И нямаш ближен...
А, всъщност,
               няма и Върхът...


 

Тези строфи съм написал много преди да заговоря за Прехода. Но едва сега виждам колко точно изразяват тази амбиция, за която говорим. Амбицията, която векове наред е поддържала измамния стремеж да бъдем различни, да бъдем над другите, да търсим щастие в надмощието, в разделението, а не в единството. Ето, това е илюзорното усещане, че постигаме някакво щастие, когато, всъщност, придобиваме временни материални блага. Когато се сравняваме си мислим: „Ето, и аз бих могъл да успея.“ Постоянният стремеж да бъдем като някого, ни пречи да намираме щастието, което бихме открили, ако се обърнем към себе си.

Преди няколко години видях един лъскав „Мерцедес“, паркиран на забранено място, оставен с отворени стъкла. Водачът беше излязъл, но колата се тресеше от високите децибели на долнопробна чалга. Картината се допълваше с номер от четири петици. Посланието към минувачите беше: „Ето, аз съм някой. За мен не важат забранителните знаци. Някой съм и защото имам луксозен автомобил и разбирам от музика. А видяхте ли номера на колата ми?.Аз съм „голямата работа.“ Всъщност, този автомобил беше взет с цената на голям кредит. Заради него този „бизнесмен“ едва не фалира. Колко други „бизнесмени“ вземаха коли с получените кредити, за да покажат своята значимост и едва след това мислеха как да правят някакъв бизнес с останалите пари. Разбира се, в повечето случаи се проваляха. Мой приятел ми разказа как синът му, работещ в чужбина, взел заем от 8000 евро, за да си купи по-луксозен автомобил за 10000 евро. Всъщност, предишната му кола била чудесна, но бил готов да прекара години в недоимък, само и само да подхрани егото си, да демонстрира значимост, която не успял да докаже по друг начин. А спомняте ли си как един харизматичен лидер, от когото очаквахме толкова много, се провали само заради огромното си ЕГО? Когато още при първите си изяви започна на всяка втора дума да казва „аз“, ми стана ясно, че не би могъл да бъде успешен лидер. Когато непрекъснато се сравняваш с другите, за да покажеш своето величие и непогрешимост, не би могъл да бъдеш слуга на народа.

Всички тези случаи, за които ви говоря, имат една и съща основа. Това са слаби хора, които чувстват празнота. Те се стремят да запълнят тази своя вътрешна празнота, като търсят външни ефекти. Властта им помага да се чувстват значими. Затова така яростно са се вкопчили в нея – защото, ако се обърнат към себе си, ще открият само празнота. Духовно богатият човек няма нужда от външни ефекти. Той е самодостатъчен. Колкото по-малко е егото, толкова по-голямо е извисяването. Ето, сега нашите „народни избраници“ се правят на сърдити и не ходят на работа. Също като децата, които са сбърчили вежди, недоволни, че не са им купили шоколад. Това е проява на его. Сръдливостта, обидчивостта са прояви на егото. Клюкарството е проява на егото. Дори скръбта е проява на егото. Даже тя е една от най-драстичните му прояви. Човек се потапя в скръбта, за да привлича внимание и съчувствие, а не толкова заради болката по загубата на любим човек. Съчувствието подхранва егото. Излизаш из града на разходка с подсъзнателната нагласа, че ще те срещнат хора и ще ти поднесат съболезнование и така ще подхранят егото ти. Така полека ставаш зависим от скръбта. Започва да ти харесва да си жертва. Удобно е да си жертва. Всъщност, вече си започнал да се радваш, на състоянието на жертва. Да си нещастен е лесно. Толкова се срастваш с това състояние, че започваш да потъваш все повече и повече и при това потъване се превръщаш в енергиен вампир. Изпитваш непреодолимо желание да споделиш болката си и, след като си го направил, казваш: “Ох, олекна ми.“ И си тръгваш с тази лекота, а в същото време си натоварил с болката си своя слушател. Той буквално е приел твоята болка и сега се чувства уморен и отпаднал. Една моя близка позната често се срещаше със своя приятелка единствено, за да изслуша поредното й оплакване. После с дни не спираше да плаче, натоварена от нейните „откровения“. Изходът е един – бягайте. Прекъснете контактите и ще видите как отново ще си върнете свободата и ведрото настроение.

Егото се проявява дори и когато искаме да демонстрираме любов. Тъй като истинската проява на любов не се удава на всеки, ние започваме да я демонстрираме чрез материални неща. Когато приятелката ви е сърдита, тоест, проявила е егото си, правите и подарък и тя ви излъгва: „Господи, колко те обичам!“ По този начин постъпват и децата. Те още от малки се научават да ни манипулират. Когато детето заплаче, разбира, че получава внимание. Тогава започва да злоупотребява и започва да плаче дори и когато няма проблем. Полека разбира, че за да постигне нещо, най-сигурният начин е, като демонстрира, че е сърдито. Ако вие се подчините на тази схема – ще изпълним всяко твое желание само не се сърди – тогава вие създавате егоист. При всяко излизане правите нова покупка, за да удовлетворите поредния каприз. И отново, и отново. Така покупката се превръща в единствената форма на демонстрация на любов. Постепенно демонстрацията на любов започва да се материализира, започва да измества общуването, изпълнено с любов. Получава се равенство между „получавам нещо материално“ и „обичам“. Така любовта изчезва от човешките сърца и се превръща в сделка. Повярвайте, и най-скъпият подарък не може да замени родителската ласка. Какъв е смисълът, след като многократно си обяснявал колко е голяма вредата за децата от шоколада, щом влезеш в магазина да купиш най-големия шоколад. Тогава радостта е още по-голяма, защото сте влезли в заговор – ще направим изключение от правилото, за да ти покажа колко те обичам. И отново, и отново. За да бъде подхранено егото. Родителят е готов да жертва здравето на собственото си дете, само и само да получи одобрението му. Виждате ли колко е силно егото? Защото най-много от всичко егото търси одобрение.

Като обграждаме децата си с все повече и повече вещи, ние им внушаваме, че това е единственият начин да се чувстваш щастлив. Но това щастие е временно, ефимерно. Цялото ти внимание е погълнато от стремежа да събираш години наред средства, за да си купиш най-лъскавия автомобил. Паркираш го пред дома си, лъскаш го и самодоволно се усмихваш, удовлетворен от това какъв „връх“ си постигнал. Щастлив си. Но след време удряш любимата си кола и светът изведнъж се превръща в ад. Или съседът ти си купува още по-нова кола и сърцето ти се изпълва със завист, денят ти помрачнява. Пълзиш търпеливо по йерархичната стълбица, издигаш се стъпало след стъпало, преследваш „върха“. Но в един момент всичко се срива и животът ти се изпълва със скръб.

В същото време до теб живее съвсем обикновен, незабележим човек. Има съвсем скромно имущество, малка кола и куче, което разхожда всяка сутрин. Но за разлика от тебе той е винаги усмихнат, сърцето му е изпълнено винаги с радост. Защото се е обърнал към себе си, защото е научил мъдростта на малките радости. Тези радости никой не може да му ги отнеме.

Като казвам това, аз не твърдя, че трябва да живеем в мизерия или в отшелничество. Всеки от нас би могъл да живее добре и в същото време да работи за духовното си усъвършенстване. „Прекален светец и Богу не е драг“. Затова, стремете се да бъдете Зорбас – Буда, да носите и светостта и лудостта едновременно в себе си.

Не мислете, че съм се отделил от темата. Защото целта на тази книга е да спомогне преди всичко за прочистването на прекрасната ни страна от всякакви негативни въздействия и от там да повлияе за просперитета на света. Не забравяйте, че България е един от най-значимите духовни центрове на планетата. Тук се намират и най-старите души. Затова вероятно, при прочистването, което предстои, процентът на отстранените души тук ще бъде по-малък.

Още не сме изяснили как точно ще стане това. Енергиите, които обливат планетата, ще бъдат ползотворни за тези, които са застанали на страната на Светлината. Те ще преживеят положителни промени в духовен и физически план. Ще се подобри здравето им и ще се удължи техният живот. В същото време тези, които са избрали да продължат да пребивават в трета плътност, ще започнат да деградират. Те ще стават все по-недоволни от това, което се случва, и имунната им система ще стане неустойчива. Заболявания, които до сега са били безобидни, ще станат заразни и слабата имунна система няма да може да устои. Това, разбира се, не се отнася за вас. А и тези, с които ще трябва да се разделим, сами са избрали този път на развитие, както вече няколко пъти казахме.

Много е важно в своята работа да отделяме значително внимание на просперитета на България. Обърнете се първо към нейната история, за да си припомните какви прекрасни чеда е родила тя. Не забравяйте, че България е люлка на Богомилството. Спомнете си нашите възрожденци, борците за национална свобода. Докоснете се до чистотата на Светеца Левски, поета и революционера Ботев. Припомнете си прекрасните поети, които е вдъхновила красотата на природата ни – титана Вазов, Дебелянов, Яворов, Вапцаров, Смирненски. И онова прекрасно дете, може би най-големият връх в нашата поезия, Петя Дубарова. И още десетки светли имена. Вижте колко много допринесоха за името на България невероятните ни оперни певци – Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и много, много други. А колко сълзи на умиление са отронени по всички краища на света, докато е звучала нашата народна песен. Вижте колко поводи за гордост. А какво да кажем за един от най-достойните български синове – Всемирният Учител Петър Дънов?

Той е роден през 1864 година в сегашното село Николаевка край Варна. Учил е седем години богословие в САЩ. Там той активно се подготвя за бъдещата си мисия. Завръща се в България през 1895 година. На 7 март 1897 година върху него слиза Божествения дух и той получава просветление. Това е духовната рождена дата на Учителя на световното Бяло Братство Беинса Дуно. Тогава той получава отговор на всички въпроси, които са го измъчвали до тогава, и получава яснота за високата мисия, която му предстои. По време на беседите, които изнася, той се представя като световен Учител, призван да предаде на хората в България и на цялото човечество новото учение, което да подготви човешките същества за съзнанието на следващата раса. Този глобален процес трябва да започне от България, защото именно нашият народ е призван да стане инкубатор на тази революционна промяна, като разпространи универсалното учение на Учителя. Този програмен завет е подписан от него: „Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен“, което го обозначава като член на висшата Божествена йерархия.

В продължение на дванайсет години той обикаля страната и изнася беседи за необходимостта от нравствена промяна, за изграждането на съзнание на същества от новата човешка раса. Създава се традиция всяка година между 19 и 25 август да се провеждат национални събори на новосъздаденото духовно общество. През 1927 година по негова идея край София се изгражда селището Изгрева, където Учителя продължава да изнася своите лекции. През 1929 година е открита школата на Бялото братство в Рила при Седемте рилски езера. Според Учителя, в незапомнени времена, там е съществувала най-древната духовна школа на човечеството. През 1934 година той дава на последователите си паневритмията като синтетичен метод за постигане на нравствено и физическо съвършенство. Учителя на световното Бяло Братство, Беинса Дуно, българинът Петър Дънов се прости със земния свят на 27 декември 1944 година.

Той ни остави значително наследство от нравствени беседи, грижливо записвани и събирани от неговите последователи. Съвсем накратко ще спомена някои от неговите препоръки:

„Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяването на човешката душа. ...Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели и служители на Бога ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, на Божественото у човека. ...С тяхното идване ще внесат новата култура, която ще наричаме култура на Божествената Любов.“

„Колкото една душа е по-развита, толкова светлината в очите е по-мека. ...Щом държите ума си в Божествения свят, вие сте невредими. ...Душата не прави разлика между мравката и себе си. ...Не мислете, че това, което сте определили, е по-добро от намисленото от Бога. ...Животът, тъй както е направен, е най-добър живот. ...Бог ще нареди всичко, което е създал. ...Не поставяй в ума си мисъл, която не можеш да разрешиш или желание, което не можеш да постигнеш. ...Откъдето минеш, кажи – хубаво е нареден светът – само така ще бъдеш щастлив. ...Радвайте се на чуждото. ...Страданията и радостите са част от едно цяло. Великият човек страда и се издига, а обикновеният се ожесточава. ...Смирението е движение нагоре, гордостта – надолу. Горделивият постоянно се обижда. ...Да бъде човек чувствителен е едно благословение, но да се тревожи е лош навик.  ...Скръбта е нещо егоистично. Скръбният човек мисли само за себе си. ...Добрите думи траят векове и хилядолетия. Думите трябва да бъдат златни. ...Единственото нещо, което само се защитава, е истината. Истината определя нещата. Лъжата обезсилва човека. ...Когато нарушиш божествените закони, молитвата ти не се чува. ...Не се ровете в грешките, злото и престъпленията. Когато човек се занимава изключително с грешките на хората, той привлича астрални бактерии. Всяка лоша мисъл, лоши чувства привличат низши същества. Лошите мисли са мърша. Чистотата и светостта са хигиена. Любовта е хигиена. ...Като прощавате, кармичната връзка се къса. ...Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. ...Ние сме добри! Дори когато не постъпваме добре. ...Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Като мразиш някого, разрушаваш и него и себе си. ...Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето издигане. ...Чувствата и мислите се пречистват чрез даване. Като дава с любов, сърцето се разширява. ...Хората най често боледуват затова, че са неблагодарни и че не са извършили добро. Доброто е кръвообращението на човека. Доброто остава във вечността. Законът на доброто е закон за подмладяване. ...Бог ще ви благослови за ония малки, дълбоко скрити мисли, чувства и постъпки, за които никой не знае. ...В света сме силни дотолкова, доколкото хората обичат нещо в нас. Никога не умира това, което обичаш... Служенето е най-голямата точка, до която може да достигне човек. ...Това, което мислите и чувствате, принадлежи на цялото човечество. ...Радвайте се, когато заради Господа кажат лъжа за вас. ...Истината ще ви направи свободни!“

Вижте колко мъдрост е събрана само в няколко реда. Доверете се на тази мъдрост. Тя няма да ви подведе. Радвайте се, че живеете в страна, в която Бог е избрал да изпрати такъв Светец, такъв Учител на човечеството, такъв Факел!

Смятам, че вече разбрахте, че наистина България заема важно място в духовното развитие на човечеството, има значителен дял в пробуждането на планетата. България и славянството ще бъдат основен двигател на промените, които предстоят. Затова е толкова важно с вас да разберем значимостта на издигането на всеки един от нас. Това е предназначението на тази книга – да бъдат привлечени колкото се може повече души на страната на доброто. Затова, не жалете силите си, работете.

Предлагам ви тука този призив, така както е публикуван от тези, които мислят с любов за прекрасната ни страна:

ПРИЗИВ ЗА БЪЛГАРИЯ

1. ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО е поле от квантова ЕНЕРГИЯ.

2. В него пулсират електромагнитните вълни на всички съществуващи възможности.

3. НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ ТОВА ПОЛЕ, КАТО СЪЗНАНИЕ ОТ ОРГАНИЗИРАНИ КВАНТОВИ ЧАСТИЦИ.

4. ЗАЯВКАТА КЪМ КВАНТОВОТО ПОЛЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НЕ С ГЛАСА СИ, А С ЕЗИКА, КОЙТО ТО РАЗПОЗНАВА, И ТОВА СА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИТЕ ВЪЛНИ.

5. В ЕЛЕКТРОМАГНИТНИЯ СПЕКТЪР ЧОВЕКЪТ СЪЩЕСТВУВА КАТО СТОЯЩА ВЪЛНА ОТ СЪЗНАНИЕ.

6. ЕЛЕКТРОМАГНИТНОТО ПОЛЕ, КОЕТО ИЗЛЪЧВА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, Е С ДИАМЕТЪР 2-3 МЕТРА, КОЕТО Е 5000 ПЪТИ ПО-СИЛНО ОТ ТОВА НА МОЗЪКА.

7. СЪРЦЕТО ОБЕДИНЯВА В СЕБЕ СИ МИСЛИТЕ И ЕМОЦИИТЕ ЧРЕЗ СИЛАТА НА ВЯРАТА.

8. ВЯРВАНИЯТА ПРОМЕНЯТ СВЕТА НА МАТЕРИЯТА.

9. В КВАНТОВИЯ СВЯТ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО. ДОСТАТЪЧНО Е ДА ОТПРАВИМ ИСКАНЕТО СИ ОТ МЯСТОТО, КЪДЕТО ТОВА ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО.

10. ЧРЕЗ ЕНЕРГИЯТА НА СЪРЦАТА СИ, НИЕ СПОДЕЛЯМЕ ОБЩО ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ПОЛЕ. ДОКАЗАНО Е, ЧЕ КОГАТО ЕДИН ПРОЦЕНТ ОТ ХОРАТА МНОГО СИЛНО ПОЖЕЛАЯТ НЕЩО, ВЯРВАЙКИ В НЕГО, ТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ. НЕОБХОДИМИ СА 700 ДУШИ, КОИТО ДА ПОЖЕЛАЯТ ПРОСПЕРИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ. ТОЗИ ПРИЗИВ Е КЪМ ТЯХ.

ПРИЗИВ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ НА БЪЛГАРИЯ

НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ЕМОЦИИТЕ НА ГНЕВА И, БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ ИЛИ ДА ТАИМ В СЕБЕ СИ СКРИТИ МОТИВИ, ДА ВЛЕЗЕМ В ПРОСТРАНСТВОТО НА СЪРЦЕТО СИ. ОТТУК, ДА ЖИВЕЕМ, ДА ЧУВСТВАМЕ, ДА БЪДЕМ НА МЯСТОТО, КЪДЕТО БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ПРОСПЕРИРА, ТАМ, КЪДЕТО ТОВА ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО. ДА ГО ПРАВИМ С ОБИЧ, ВСЕКИ ПО ОТДЕЛНО, КОГАТО МОЖЕ И ВСИЧКИ ЗАЕДНО,

ВСЯКА ВЕЧЕР В 22 ЧАСА, ДОКАТО ТОВА СЕ СЛУЧИ И НАЙ-ВЕЧЕ СЛЕД ТОВА.
МОЛЯ, ПРЕДАЙТЕ НАТАТЪК

 

Ето, това е нашата роля. Ние сме тези Светлинни Работници, които ще реализират просперитета на България. Не е необходимо да разбираме от икономика и правосъдие. Достатъчно е да присъстваме в една уредена, чиста, изпълнена с много любов, с много усмихнати и радостни хора страна, и наистина ще заживеем в този прекрасен свят, който сами сме изградили.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2013-12-08
прочитания: 651
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход