StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,862
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,894
   Точки: 2,667,539
   Съобщения: 170,944
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,715

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЛЮСЪТ НА МИНУСА

             Отпивам от кафето, паля цигара, вдишвам дълбоко и се  любувам на сладостната омая. Сякаш още сънен, Слънчо срамежливо надникна в стаята. Чукнах му едно оченце за поздрав и съвсем отговорно се загледах в причудливия танц на струйката дим - нещо като ритуал за медитация. Опитвам се да гоня дребни мисли за дребни неща и май ми се получава - остават само едрите мисли, но някак си не мога да им намеря едрите неща, за да достигна до същността. Всъщност, не ми е много ясно каква същност търся. Стоя като Буриданово магаре, но без никаква купа сено, а Слънчо, вече от високо, ме гледа съвсем предизвикателно. Удобно ми е този път да отстъпя - сложих си маската и въпреки препоръката да си стоя вкъщи излязох навън. При толкова малко народ не беше трудно да си намеря свободна пейка на шарена сянка в парка. Отпуснах се доволен от правилния си избор, притворих очи, опитвайки се да разгадая за какво си говорят птичките и ...   
     - Тоти, каква изненада! И ти ли ...
     - И ... аз - щом го казвам, сигурно е така въпреки, че не зная какво и аз - не съм те виждал отдавна. Сядай, Съни, и разказвай как си.
     - Почти една седмица, но да знаеш какви неща ми се случиха ...
     Обичам да я гледам как разпалено говори  и как за нещо, което е станало за една минута, може да ми говори половин час. Правеше го по неповторим начин, но истинското красноречие беше в очите й.           - Разбирам ... да ... разбирам ...
     - Какво разбираш?
     - Всъщност ...  не  разбирам,  гледам тези гълъби как се целуват и се замислих дали и те изпитват същото.
     Издайните й очички проблеснаха.
     - Нека те сами преценят. Свали си маската!
     - Ама, аз съвсем искрено ...
     - Не тази маска глупчо, медицинската ...





Дали и гълъбите ... или ...


Стройна се Калина вие над брега усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

                         Пенчо Славейков "Неразделни"

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2020-03-16
прочитания: 70
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход