StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,970
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,698
   Точки: 2,647,839
   Съобщения: 155,773
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

П Р О Ш К А Т А

Прошката - един от най-трудните и сложни процеси при 99% от хората.
За мен също бе мъчително да я науча и приема!
Винаги се противях, отричах я, не я разбирах...
Как се прощава предателство, изневяра, интрига, лъжа, лошотия, омраза и то незаслужена...?!                                          Обидата винаги бе толкова дълбока, че не разбирах,                  защо ми се случват разни ситуации и недоразумения
и то още от 16 годишна! 
Защо, като нищо лошо не правех - на мен ми сторваха зло...?! 
Започнах да търся отговорите в езотерични, окултни, духовни, астрологични и други четива.
Докато четях и се изучавах ми се случваха още много непростими неща...
На 26 г. живота вече ме опустошаваше, но аз бях силна,
горда, непокорна и се борих срещу несправедливостите...
Плачех тайно, сърцето ме болеше, всякакви болки физически и душевни...
Но изтривах сълзи и блестяща се опълчвах срещу лошото. 
На края винаги побеждавах, но губех силата си 
и душата болеше още по силно ... 
И в мен още повече се навдигаше негодуванието към прошката.
Докато един ден не прозрях истината:
Просто хората сме различни - с различно духовно ниво, емоционално ,кармично, интелектуално и всякак...
Всеки има праг и когато си над неговия ставаш ти различен и вреден. Връщах се в спомени и погледнах живота си с други очи...
Изведнъж всичко ми изкристализира!
Взех си дълбоко дъх и казах: ПРОЩАВАМ!!! 
Бях вече на 29 г. омъжена с малко дете и с много проблеми...За първи път простих на определени хора, наранили ме дълбоко! И се почуствах лека, усмихвах се. Усещането бе сякаш съм изкачила връх и дишах спокойно.
На другия ден жената на, която бях простила и най-много бе грешна пред мен - се разболя...                                                   Случиха се много други странни неща.
Но знаех, че не съм отговорна, и че се освободих
от товара - обида, мъка, страдание...
От мен поискаха много други прошка,
сякаш изведнъж всички прогледнаха и ме видяха с други очи.
Знаех от онзи миг, че още много изпитания щях да имам,
че още много хора щяха да ме наранят. 
Но знаех ,че вече МОГА ДА ПРОЩАВАМ!!!
Научих и други да прощават. Опитвам се да говоря с непримиримите, като мен. Всеки да разбере, колко важна е Прошката. Не казвам да се забрави - и не може.
Не казвам да се правиш, че нищо не е било - мнoгo e трудно! Дори може да не говориш с тези, на които прощаваш,
да не искаш да ги видиш, но вътре в душата си да простиш.
Споделих ви част от себе си близки, познати, приятели и непознати, ако мога дори и един човек да накарам да се замисли и да се обърне към прошката ще се радвам!
Аз нямам на никого вече да прощавам за нищо!
Нямам и от кого да искам освен от Бог, дъщеря ми 
и покойните ми родители (принципно).

БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!                                                                 ДОПУСНЕТЕ ЛЮБОВТА И ПРОШКАТА В СЪРЦАТА СИ!

Ari Kremen

2-03-2014*Bg*16.40 h*



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2019-03-10
прочитания: 106
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход