Господи! прати ми мълния и ме убий!
В(ъв) този свят не искам да живея.
Единтвенно желание ми изпълни -
в(ъв) сенките на залеза да си изтлея.
Да гледам как слънцето отива
зад хълма пак да спи
и като него и аз да си отивам,
към светли по-красиви дни.
Да чувам как часовника тиктака,
последните минути как брои...
И от изстиваща камина -
умиращ пламък да струи.
Отивам си! И туй е факт.
За мене - никой думичка не ще отрони,
а само в равномерен такт
дърветата ще клатят клони.
Ще легна в твърдата земя,
пръстта... ще ме приеме.
И сякаш с ледена ръка -
най-ценното от мен ще вземе...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me