Вървя... Към бъдещето си вървя. Уж обещаваше да е различно. Да ме промени. Но обръщам се и гледам - все едно и също то върви, като в омагьосан кръг. Грешка след грешка, сълза след сълза. Сякаш само в миналото стоя, без да гледам напред. Така съсредоточено го анализирам, съпоставям, водя си изводи и поуки, научавам още и още. За себе си, за живота, за любовта. Бъдещето отново става минало и следва да бъде различно. Нови грешки да анализирам, други неща да променям. Но кръга отново се отваря. Едно и също. Развитието, годините, опита - променят всичко. Но не и едно - може би най-важното - любовта. И вместо да я преоткривам, с нови нейни лица да се запознавам, сякаш се боя все повече от нея. Потапям се в този кръг на страх, недоверие и отчаяние все повече, вместо да го подмина. Сложих маска на безчувствие. Защо говоря тогава за чувства? Защо търся нещо, което сама погребах? Докога? Все повече се старая да пренебрегвам чувствата си, защото ме нараняват и водят по труден трънлив път. и все повече се поддавам на тях, защото вътрешно още вярвам, още искам, и сама се заблуждавам, че този път ще е различно. Дълъг път вървя сама. После буйно, гневно, жадно се хвърлям към поредния невинен - и него да нараня. С мисълта, че имам чувства, че ще станат по-силни и този път ще е различно. С мисълта, че ще се променя. За пореден път сбърках. Същата грешка, правена стотици пъти. Точно когато ми писне от безчувствеността и студенината и реша да вярвам в себе си и да послушам чувствата си, правя най-безчувствената подла грешка - давам празни илюзии, след което ги разбивам на парчета. И твърдя, че се презирам за това, че ме боли. Къде са обаче сълзите сега? Къде е буцата в гърлото и болката в сърцето? Огледалото показва само мълчание. погледът студено отсича \"Е*ала съм \'сичко!\". Сърцето крещи: \"Вече никога! Отново, и този път твърдо САМА!\" Дали...? Ще се спася ли? Или затварям кръга, за да тръгна отново по същия? Ами онзи трепет в мен към следващия невинен? Какъв е? Илюзия? Този път истински? Сама не знам от къде се появи. Но вътре в мен нещо трепти - това е отдавна забравено чувство. Да му повярвам ли? Ами ако сега не сгреши? НЕЕЕ! по-добре забрави!!! Този наистина е НЕВИНЕН! Той е различен. И е твърде скъп за моите евтини чувства...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me