StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,366
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,106
   Точки: 2,663,528
   Съобщения: 149,716
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Обикновена история

Двама души запълваха изцяло живота му - най-добрият му приятел от детинство и най-жестокият му враг - злодеят, който беше отровил душата и живота му.

Беше вече зрял мъж, когато научи, че приятелят му е починал. Най-близкият му човек на тази земя, неговият „брат”, макар и не по кръв, вече го нямаше... Погребението се състоя в интимен кръг и беше кратко. Погребенията на любимите ни хора винаги са кратки…

Докато спускаха ковчега, реки от спомени заливаха съзнанието му. Опита се да заплаче, но дори и една сълза не се появи в очите му. Нищо!

Злодеят, който беше отровил живота му пък доживя до дълбока старост. Мерзавецът, тиранинът, омразният враг, който той беше душил, бесил, изгарял и рязал на парчета хиляди пъти във въображението и сънища си най-после беше мъртъв. Това можеше да бъде разчетено като някакво възмездие – да надживее своя мъчител...

И той реши да отиде на погребението му, като на празник. Да злорадства, да се посмее… Да подиша с пълни гърди!

Докато пръстта румолеше върху капака на ковчега под стегнатия ритъм на гробарските лопати, сълзите извираха от очите му. Беше шокиран и вбесен от себе си, но… беше безсилен. Не можеше дори да помръдне. Скръбта беше сковала цялото му същество и беше немислимо да направи дори крачка. Чувстваше, че може да плаче неутешимо над мекия, пресен гроб на своя душманин цяла вечност. По-лошо – искаше го! Искрено оплакваше този, който цял живот мечтаеше да убие. И беше неутешим. 

Навръщане вървеше бавно и сковано.

Мълчеше мрачно и мислеше…

Когато загуби приятеля си, това наистина беше тежка загуба за него. Но сега, когато душманинът му умря, когато омразата му изгуби своя обект, животът му беше вече празен. Беше просто приключен. Защото през целия си живот той беше движен от тази омраза. И сега, без нея, беше осиротял... 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2019-06-09
прочитания: 70
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход